Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 69

Единственото ми желание беше, ако ми е съдено да умра в тази битка, поне да умра със затворени очи, а не да търся лицето й в тълпата.

— Да вървим, момчета! — извика Галахър като отвори вратата със замах. Все едно идваше да изведе две деца на весел пикник. Беше облечен в черна жилетка и съвсем новият му златен часовник проблясваше на слабата слънчева светлина. Щракна с пръсти и пазачите мигом скочиха на крака, като набързо навлякоха униформата на дресьори на вампири: ръкавици, ботуши и гирлянди от върбинка.

Вратата на клетката се отвори и пазачите ни измъкнаха грубо. Сложиха намордници на устите ни и закопчаха ръцете ни с белезници на гърбовете. С превръзки на очите ни изведоха от тавана и поехме към черния железен фургон. След миг фургонът потегли, подскачайки по черния път към езерото.

Когато пристигнахме пред палатката, ни отведоха в различни посоки.

Докато вървяхме към кулисите зад арената, се разнесоха дюдюкания и викове: „Уроди!“. Стиснах челюсти. Запитах се дали Лекси се чуди къде съм, дали смята, че вече съм мъртъв.

Въпреки че бях със завързани очи, познавах всеки сантиметър от палатката. Отляво беше татуираната жена, а отдясно — Каролайн, най-грозната жена на света. Подът слезе надолу и разбрах, че съм на арената.

Усетих как нещо сграбчи ръката ми.

— Казах на много хора колко си ловък и хитър. Но заради мен, не се старай много, господин Салваторе. Заложил съм на брат ти — прошепна ми Джаспър весело.

Най-сетне свалиха превръзката от очите ми. Палатката бе осветена, все едно беше пладне, и всички пейки бяха наблъскани докрай със зрители. В средата на арената върху една маса Галахър събираше залози, а хората размахваха като пощурели талоните си във въздуха.

И тогава, с ъгъла на окото си, я видях.

Кали минаваше от пейка на пейка, а зад нея Бък носеше тясна кутия. Косата й бе прибрана на плитка, в която бяха вплетени стръкове върбинка, а лицето й бе бледо. Очевидно е била изпратена да събира залозите по пейките. Беше истинска дъщеря на баща си и отлично изпълняваше задълженията си.

Нито веднъж не погледна към мен.

Откъснах поглед от нея и го насочих към Деймън в противоположния край на арената. Деймън винаги е бил отличен боец, а последните схватки само го бяха направили по-силен. Ако Деймън искаше да ме убие, щеше да го направи.

Още повече, че сам щях да му го позволя. Дължах му го.

Джаспър удари звънеца за начало на двубоя и тълпата притихна. Галахър се изправи и гласът му прогърмя над множеството:

— Добре дошли, дами и господа, на поредната вълнуваща вечер, организирана от Патрик Галахър единствено за вас. Само преди няколко дни ви направихме свидетели на първата в света битка между вампир и планински лъв. Тази вечер ще имате удоволствието да наблюдавате схватката между двама вампири, като единият съперник е победителят от предишния двубой. И не само това — снижи глас, принуждавайки тълпата да затаи дъх, и се наведе напред — тези две чудовища са братя. Дошли са на този свят от една и съща утроба и сега единият от тях ще се запъти направо към ада.