Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 68

Но дори и тогава той продължи да се смее.

28

— Спомняш ли си онзи път, когато счупихме кристалната купа на мама? И аз бях толкова изплашен как ще реагира тя, че се разплаках? — попитах брат си.

— Да, и тогава баща ни реши, че аз съм виновният, наби ме с камшика и ме нарече лош пакостник — отвърна Деймън мрачно. — Опитвах се да улесня живота ти, братко. Но това приключи. Този път ще си получиш точно това, което заслужаваш.

— Какво искаш да ти кажа, Деймън? — попитах гневно и толкова високо, че двамата пазачи ни погледнаха изненадано.

Деймън не отговори веднага, очите му бяха полупритворени.

— Ще ти кажа какво точно искам да кажеш… малко преди да те убия.

Завъртях очи в гневно отчаяние.

— Мислех, че ти си този, който иска да умре. А сега смяташ да ме убиеш?

Деймън се засмя.

— Знаеш ли, сега като се замисля, да бъдеш дяволско изчадие може би не е чак толкова лошо. Всъщност смятам, че това е роля, която идеално ще ми пасне. Може би не моето ново състояние презирам. А теб. Но ако те няма…

— Ако ме няма, ти ще останеш завинаги в шоуто на чудесата на Патрик Галахър — прекъснах го.

— Обаче я си признай, братко. Не мислиш ли, че шоуто на чудесата на Патрик Галахър е много по-забавно от ада? И след като веднъж си възвърна силите, бих могъл съвсем лесно да измисля план за бягство.

— И след това ще те заловят, точно както и първия път — заключих с отвращение.

Облегнах глава на решетките. Битката щеше да се състои само след час и аз не се бях отказал да спечеля Деймън на своя страна, да запаля искрата на близостта, може би още тлееща помежду ни. Но каквото и да кажех, той или не ми обръщаше внимание, или ми се подиграваше.

Беше невъзможно да разбера точно колко време съм прекарал в тази клетка. След като станах вампир, времето придоби различно измерение. Секундите и минутите вече нямаха значение. Открих, че пленничеството ми възвърна значението на времето, защото всяка секунда ни приближаваше към двубоя. Докато чаках, превъртах в ума си различни сценарии, по които би могла да протече тази схватка на живот и смърт. Представях си как Деймън прекършва врата ми с триумфален рев към тълпата. Виждах себе си, в плен на яростта, неволно да отнемам живота на брат си — отново.

Но какво щеше да се случи, ако и двамата откажем да се бием? Можехме ли с общи усилия по някакъв начин да преодолеем всички препятствия и да осъществим бягството си? Да, слугите на Галахър разполагаха с върбинка и колове, но ние притежавахме Силата. Само ако Кали беше на моя страна…

Сърцето ми се сви, пронизано от остра болка при мисълта за предателството на Кали. В съзнанието ми постоянно изплуваше образът на огненочервената й коса и блестящите й очи и още повече възпламеняваше гнева — и болката. Стиснах юмруци. Само ако бях послушал Лекси. Само ако не бях се доверил на човешко същество.