Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 67

В този момент вратата на таванското помещение се отвори със замах и Галахър влезе вътре. Ботушите му отекнаха по дървения под.

— Вампирите са будни! — извика той.

Двамата пазачи се сепнаха, преструвайки се, че през цялото време са ни наблюдавали. Галахър приближи до клетката и коленичи. Очите му бяха на едно ниво с нашите. Беше облечен в безупречно ушит костюм от три части, сякаш бе натрупал състоянието си като финансист, а не измъчвайки вампири.

— Я виж ти… фамилната прилика е очевидна. Чувствам се засрамен, че не съм забелязал по-рано. — Промуши ръка през решетките, сграбчи предницата на ризата ми и ме притегли към себе си. Лицето ми се удари в решетките и аз потръпнах, когато нещо дървено ме сръчка в гърдите.

Кол.

— И почти се измъкна безнаказано, преструвайки се на човек! — Галахър отметна глава назад и се разсмя, все едно бе казал най-забавното нещо на земята.

— Но ти няма да се измъкнеш безнаказано заради това — изсъсках, но изтръпнах от болка, когато колът се заби по-навътре в кожата ми.

— По-кротко и чуй какво ще ти кажа, вампире! — устните на Галахър се отдръпнаха назад в зловеща гримаса. — Знаеш ли, мисля да се обзаложа, че ти ще бъдеш убит. Да, струва ми се, че ще стане точно така. — Извърна се към пазачите. — Чухте ли? Съвет от шефа, заложете на тъмнокосия — рече Галахър и изви кола, за да го издърпа. — Смятам, че брат му е изпълнен с повече омраза.

Не можех да видя лицето на Деймън, но си представих самодоволната усмивка върху устните му.

Галахър изсумтя подигравателно и захвърли просмукания с върбинка кол на пода.

— О, и повече не желая да ръгате вампирите с колове, когато ви хрумне — заяви към пазачите. По-набитият заби виновно поглед в пода.

— Защо не? — попита недоволно другият. — Това им се отразява добре. Нека знаят къде им е мястото.

— Защото искам да са в добра форма за двубоя — отвърна Галахър с престорено търпелив тон, после се обърна към нас и се усмихна: — Точно така, момчета. Двамата ще се биете на живот и смърт. Това е идеалното решение. В резултат ще имам един мъртъв вампир, който ще продам на части, и един жив за представленията, носещ ми печалба, надхвърляща и най-смелите ми мечти. Знаете ли, може да е светотатство, но ще кажа: благодаря на Бог за вампирите!

С тези думи Галахър се обърна, за да напусне тавана и затръшна вратата зад себе си. Отпуснах се до решетките. Деймън стори същото и затвори очи. Двамата пазачи ни зяпаха с отворени усти.

— Зная, че шефът рече да заложим на тъмнокосия, но не ти ли се струва малко слабоват? Няма да заложа парите си на него — отсече единият.

— Ъъ, аз винаги съм съгласен с шефа. А и не е ли по-важен ръстът? — рече по-мършавият, обиден от намека на колегата си.

Отпуснах се до стената и затворих очи. Омразата, която изпитваше брат ми към мен, определено бе достатъчна, за да иска да ме види мъртъв. Но дали Деймън наистина щеше да ме убие?

— Аз съм по-зъл и жесток от един крокодил, братко — промълви Деймън с усмивка, докато очите му оставаха затворени. — И това е най-добрата новина, която съм чувал, откакто се превърнахме във вампири! — Смя се толкова продължително и звънко, че накрая единият от пазачите се дотътри до клетката и въпреки нареждането на Галахър го сръга с кола, накиснат във върбинка.