Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 39

— И още нещо, момче… — продължи Галахър и се извърна към мен.

— Да?

— Искаш ли да заложиш на някой от участниците в двубоя? Този, който познае победителя, ще вземе много пари. Можеш да спечелиш цяло състояние. — Повдигна вежди.

Присвих очи, докато кръвта препускаше по вените ми, бърза и гореща. Как се осмеляваше да ме кара да залагам за живота на брат си? Как се осмеляваше да се надува и да се прави на велик, когато още в същия миг можех да разкъсам гърлото му?

— Стефан? — попита Кали предпазливо.

Заставих се да остана спокоен, пъхнах ръце в джобовете на износените си панталони и ги обърнах наопаки.

— Боя се, че нямам пари, сър. Точно заради това съм ви толкова благодарен за работата.

Галахър пристъпи една крачка към мен.

— Каза, че си от Мисисипи, нали, момче? — Оглеждаше ме любопитно. — Акцентът ти ми се струва по-северен — може би от Вирджиния.

— Родителите ми са от Вирджиния. Предполагам, че акцентът им се е предал и на мен — отвърнах с възможно най-нехаен тон.

След като ме изучава дълго, той кимна.

— Ами, когато се сдобиеш с малко пари, можеш да дойдеш при мен. Междувременно Кали ще ти покаже въжетата. И, синко… — подвикна той, като се завъртя на пети.

— Да, сър? — откликнах тутакси.

— Ще те държа под око.

— Ела с мен — подкани ме Кали и дръпна ръката ми. Но аз не помръднах. Черен железен фургон приближаваше към шатрата. Приличаше на онзи, в който баща ми бе затворил вампирите, заловени по време на хайката в Мистик Фолс. Фургонът спря и кочияшът скочи от капрата. Петима яки мъжаги с колове в ръце се втурнаха моментално към него. Когато заеха местата си, кочияшът отключи задната врата на фургона. Мирисът на върбинка изпълни въздуха, причинявайки остри болки в ставите ми.

Деймън.

— Ето го и твоя вампир — процеди Кали. Устните й бяха стиснати в права линия, докато петимата мъже извличаха Деймън от задната част на фургона. Единият здравеняк, чиято риза бе покрита с мокри петна от пот, беше притиснал решително кола отляво върху гърдите на брат ми, над сърцето му.

— По-внимателно, Джаспър! Трябва ни жив за двубоя! — извика Кали с остър тон. Деймън се обърна и оголи зъби в наша посока. Видях изненадата в очите му, която бързо се смени с презрение.

— Моето малко братче, добрият самарянин — прошепна, едва мърдайки устни. За щастие го изговори достатъчно тихо, така че само аз го чух.

Цялото ми тяло се разтрепери при звука на гласа му. Кали наклони глава и аз осъзнах колко е рисковано двамата с Деймън да се намираме толкова близо един до друг. Дали озлоблението ще го подтикне да ми извика нещо като на събрат демон?

— Сигурна ли си, че не мога да помагам с вампира? — попитах Кали.

— Чу баща ми. Ще надзираваш входа. Ако някой се опита да се промъкне без билет, ще извикаш Бък да се оправя с измамниците — заяви тя и посочи към едрия мъж, извисяващ се на няколко крачки от нея като огромна, издута сянка.

Откъм палатката се чу силен шум. Когато приближихме, Кали подсвирна. Платнището на входа бе плътно спуснато, а голяма тълпа се бе скупчила пред дървената будка за билети. Някои, облечени в овехтели панталони, с мръсни ръце, явно бяха от бедняшкия лагер край езерото. Но други се бяха издокарали в най-хубавите си дрехи: мъжете — с шапки и копринени жилетки, а върху главите на жените, облечени в копринени рокли, с кожени наметки около пищните пазви, се кипреха шапки с полюшващи се пера.