Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 38

Въпреки че имах пълно доверие в Лекси, знаех, че тя не вярва, че ще се справя… не вярва, че какъвто и план да имах, ще се получи. Затова толкова често Лекси ми напомняше за пречките по пътя ми. Копнеех за Катрин, в която се бях влюбил, за онази Катрин, която изглеждаше едновременно безстрашна и истински загрижена за мен. Исках я сега до мен, да се почувствам по-малко сам. Но знаех, че това невъзможно. Че всъщност Катрин никога не е съществувала. Освен това тя си беше отишла и никога нямаше да се върне.

Вратата се отвори и се появи Лекси. В ръцете си държеше висока чаша, пълна с животинска кръв. Поднесе я към устните ми. Отпих няколко големи глътки въпреки отвращението, което се надигна в мен.

Когато пресуших чашата, тя я остави върху нощно шкафче до леглото, сетне отметна косата от челото ми:

— Още ли си решен тази вечер да отидеш на борбата?

— Ще се опиташ ли да ме спреш?

— Не. — Лекси прехапа устната си. — Не и докато възнамеряваш само да спасиш брат си. Отмъщението е за човешките същества, а убийството на Галахър няма да ги научи на нищо.

Кимнах, макар да знаех, че ако се наложи, щях да използвам груба сила, за да освободя Деймън.

— Добре. — Лекси се обърна да си върви. Когато измина половината път до вратата, се извърна и прикова очи в моите. Изражението й омекна. — Ти веднъж си измамил смъртта. Надявам се да я измамиш и втори път.

След като се облякох, се запътих към „Лейк Роуд“ с човешка скорост. Когато пристигнах, вече се бе мръкнало. Покрай мястото на панаира бяха подредени запалени фенери и факли, а светлините им създаваха илюзията, че всичко наоколо е окъпано в дневна светлина. Палатката на цирка беше на червени и бели ивици, а около нея бяха подредени павилиони за игри и отделни малки шатри. „Предсказване на бъдещето!“, гласеше надписът над една от тях. „Вижте най-грозната жена на света — ако посмеете!“, крещеше друг. Откъм далечния край чувах кряскането на някакво животно, но не можех да доловя къде е Деймън.

Точно в този момент Кали излезе от главната палатка, следвана от баща си и двамата здравеняци. Беше облечена в същия гащеризон върху мъжка ленена риза, с които беше и предишната нощ, а косата й падаше свободно по раменете. Под едното й око се виждаше мръсно петно. Внезапно изпитах желание да го избърша, но вместо това пъхнах ръце в джобовете си.

— Стефан! — извика тя и лицето й се озари от усмивка. — Дошъл си. Татко, това е мъжът, за когото ти говорих.

Отблизо господин Галахър изглеждаше още по-внушителен. Извисяваше се над мен, а тъмните му вежди бяха смръщени. Постарах се изражението ми да е открито, невинно. Лекси ми бе казала, че Галахър е опитен ловец на вампири — дали щеше да успее да отгатне истината само като се взираше в мен?

— Дъщеря ми каза, че се интересуваш от вампири — заговори той. — Докажи, че си сериозен и поработи на входа като контрольор. После ще поговорим.

— Да, сър — кимнах, чувствайки се като Стефан послушното дете.