Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 40

Кали се извърна към мен с блеснали очи.

— Никога не е имало толкова много хора. Татко ще бъде много щастлив! — извика и плесна радостно с ръце. — Върви сега да помогнеш на Бък — нареди ми, преди да хукне към задна част на палатката.

Застанах на входа до дървената будка, като се ослушвах за Деймън. Но вместо това в ушите ми нахлуваха части от човешки разговори.

— Заложих сто долара на лъва.

— Не, трябвало е да заложиш на вампира. Чудовищата винаги побеждават зверовете.

— Казах на красивата дама, че ще ми дължи целувка, ако звярът победи — хлъцна друг мъж, очевидно пиян.

Стиснах зъби. Едва се сдържах да не се нахвърля върху негодниците и да ги изпохапя до смърт, за да им дам да се разберат. Но си припомних думите на Лекси за отмъщението. Убийството на тези мъже нямаше да помогне на Деймън.

Една ръка ме тупна по рамото. Извъртях се, готов да оголя зъби.

Беше Галахър, със зачервено от вълнение лице.

— Трябва да побързаме, синко! Двубоят ще започне всеки момент и колкото повече влязат да гледат, толкова повече пари ще гушнем! — Скочи върху една обърната касета от ябълки точно до входа.

— Насам, граждани! Добре дошли в моето шоу! Ще видите най-грозната жена на света, чудото сред най-силните мъже! Но това е само началото. Защото тази вечер ще се състои двубой, какъвто никога досега не сте виждали. Чудовище срещу звяр. Кой ще спечели? Кой иска да заложи? Защото смъртта на единия от противниците ще направи някого много богат.

Тълпата се скупчи още по-нагъсто около мен, като рояк изгладнели насекоми.

Галахър ми се ухили.

— Хайде, вкарай ги вътре, накарай ги да залагат.

И така вдигнах ръка, за да прибера монетите им и оранжевите хартийки, докато в същото време едва се сдържах да не се протегна и да прекърша вратовете им, сякаш са тънки клонки и да изпия кръвта им.

18

Веднага след като прибрах и последния билет и взех последния долар, се вмъкнах в палатката зад дебелия мъж, стиснал в юмруците си по едно потно руло от банкноти на Конфедерацията. Въздухът бе наситен с воня на пот, дървени стърготини и, разбира се, кръв.

Хората се тълпяха около нас, плащаха допълнително пари, за да зяпат „Най-силния мъж на земята“ и „Татуираната дама“, които бяха скрити зад дебели черни завеси, оформящи отделни клетки в палатката. Но най-многобройната тълпа се бе струпала около Джаспър. Обявяваха се огромни залози, съпроводени от викове и оживени ръкомахания, а омазнени банкноти постоянно сменяха притежателите си. Джаспър дъвчеше доволно навлажнената си пура и се смееше.

Моряци вадеха чуждестранни банкноти от портфейлите си. Неколцина тийнейджъри залагаха и последните си монети. Добре облечени мъже във вратовръзки размахваха златни монети.

— Искаме битка, искаме битка, искаме битка! — започна да крещи някакъв мъж със зачервено лице. Мигом хората, седнали до него, започнаха да му пригласят. Три елегантно облечени жени, чиито коси бяха вдигнати в елегантни купчини от къдрици високо на главите, се спогледаха, изкискаха се и се присъединиха към виковете. Плътните им алтови гласове контрастираха с баритоновите на мъжете.