Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 41

Галахър влезе в палатката, бастунът му проправяше пътека през дървените стърготини. Хората се извръщаха, проточили вратове, за да го зърнат; под купола на цирка той беше не по-малка атракция от всички природни изроди. В крайна сметка, това беше мъжът, заловил вампира.

Бъди силен, братко, прошепнах, припомняйки си всички онези пъти, когато Деймън бе участвал в различни схватки в Мистик Фолс. Деймън никога не бе предизвиквал онези сбивания, но винаги е бил добър борец, винаги си е служил бързо и ловко с юмруците си. Затова и толкова много го уважаваха във войската. Но сега, в двубой срещу планински лъв, особено след като не се бе хранил от дни… Потреперих.

— Братко? — прошепнах колебливо, толкова тихо, че да ме чуе само той. Надявах се да ми отговори, макар да не бях сигурен дали изобщо ме е чул. И да беше, не ми отвърна.

— А сега, нека ви представя нашите съперници! — Гласът на Галахър ме изтръгна от унеса. Двамата звероукротители, с ръце в кожени ръкавици, обути с ботуши над коленете, излязоха на арената, повели доста мършав и неугледен планински лъв. Животното имаше сиво-жълта козина и пожълтели зъби, но въпреки изпосталялото си тяло изглеждаше доста свиреп. И гладен. Сякаш по даден знак, тълпата нададе дружен рев.

— В единия край на арената е планинският лъв. Но това не е обикновена котка. Този звяр е Отмъстителя от Албърта! Дошъл е от Канада, за да открие ловеца, убил самката му. Той изкорми ловеца, съпругата му и всичките му деца, с изключение на най-малкото, чиито крака звярът погълна, оставяйки го живо, за да ни разкаже историята. Оттогава навярно сте проследили съдбата на планинския лъв от вестниците, докато си е проправял триумфално път, унищожавайки с еднаква жестокост и юнионисти и конфедералисти. Тази вечер е тук само защото го заловихме, докато се опитваше да избяга на борда на товарен кораб, който щеше да отпътува за Андите в Южна Америка. Представям ви планинския лъв, дами и господа! — изкрещя Галахър с цялото си умение на шоумен.

Тълпата заръкопляска ентусиазирано, а някои дори нададоха възторжени викове.

— Противникът му е легендарният вампир, който стряска децата и техните родители от векове. Виктор Свирепия е бил роден през 1589 година и е бил наследник на Хабсбургската империя, докато за пръв път вкусил кръв — на сестра му — и сложил началото на тривековна кървава лудост, оставила купища пресушени тела из целия свят. С приблизително по две жертви на ден, Виктор досега е убил милион и половина души. Тази неспирна жажда за кръв продължава и тази вечер.

Този път ръкоплясканията бяха по-нервни, но виковете — по-високи.

Галахър разпери театрално ръце и Деймън излезе на арената, заобиколен от четирима дресьори. Ръцете и краката му бяха оковани във вериги, а лицето му бе частично скрито от намордника. Кожата му кървеше от върбинката, а очите му бяха кървясали. Никога не бях виждал подобно изражение на лицето му.