Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 36

— Имам още нещо, което може да ви заинтересува — заяви Галахър, като прикова поглед в очите на по-възрастния мъж, докато другият седеше мълчаливо. — Не исках да говоря за това на улицата.

— Да? — Мъжът се наведе напред. Гласът му звучеше равнодушно, но в същото време потриваше нетърпеливо късите си, дебели пръсти.

— Чудовището има пръстен. Необикновен пръстен. Сребърен, със син камък, но изглежда бижуто му придава допълнителна сила. Нито един от хората ми не успя да го свали от пръста му, но когато умре…

— Татко! — прекъсна го Кали. Двамата мъже се втренчиха в девойката.

— Да, момиче? — попита Галахър. Гласът му беше застрашително нисък.

— Преглеждах сметките. Ще спечелим състояние, ако го оставим жив. Така е най-добре за шоуто. — Въпреки че изражението й бе напълно делово, тонът й не звучеше пресметливо.

— Шефът ми. — Галахър се засмя примирено, но по изпъкналата вена на слепоочието му разбрах, че никак не е доволен от намесата на дъщеря си. — Момиче, може ли да ни донесеш малко коняк?

Кали се изправи и излезе от стаята. Изненадах се, когато изпитах известна симпатия — и близост — към нея. Знаех какво означава да имаш твърдоглав баща. Най-много на този свят исках да го зарадвам и да му угодя, но Джузепе Салваторе винаги смяташе, че той знае най-добре. Само веднъж се осмелих да не се съглася с него и той ме уби.

— Както казах, пръстенът… — поде Галахър и вниманието ми мигом се насочи към него.

— Убий онова чудовище и аз ще купя всичко. Зъбите, кръвта, пръстена. Всичко. И ще ти дам много добра цена — заяви възрастният мъж с треперещ глас, едва сдържайки вълнението си.

Миг преди да се хвърля напред и да разбия стъклото, отделящо ме от мъжа, който се опитваше да продаде брат ми на части, ръцете ми бяха извити и стиснати в желязна хватка зад гърба, а аз бях изтикан обратно на улицата.

— Овладей се, Стефан! — изсъска Лекси, докато ме влачеше по тротоара. Пусна ме, когато стигнахме до ъгъла на „Лоръл Стрийт“.

— Онзи мъж… той е садист! — разпених се аз.

— Той е бизнесмен. Иска да убие брат ти и ако научат за теб, със сигурност ще пожелаят също да те убият — заяви Лекси, като преметна русата си плитка през рамо.

Мислите ми препускаха бясно.

— Ами момичето? — попитах.

Спътничката ми изсумтя подигравателно.

— Какво за нея?

— Тя мисли, че Деймън трябва да бъде оставен жив. Може би ще убеди баща си в това — предположих отчаяно.

— Дори не си го помисляй. Тя е човек и докато е жива, ще следва заповедите на баща си — отсече Лекси, като снижи гласа си до едва различим шепот, когато видя една двойка, вървяща към нас.

Докато минаваха покрай нас, мъжът докосна леко шапката си, а Лекси направи елегантен реверанс. За всеки страничен наблюдател ние бяхме млада двойка, излязла на романтична разходка на лунна светлина.

— Животът на Деймън е заложен на карта — заговорих отчаяно. Лекси ми бе предложила да помогне, но всичко, което бе направила досега, изглеждаше предназначено единствено да ме разубеди да не предприемам каквото и да било. — Трябва да направим нещо!