Читать «Кръвожадност (Книга втора)» онлайн - страница 33

— Добре тогава — рече момичето и щракна с пръсти. Двамата огромни мъже ме пуснаха. — Щом си нов в града, откъде идваш?

— Мис… Мисисипи — излъгах. — Оттатък реката.

Тя отвори уста, за да каже нещо, но после я затвори.

— Ами, добре дошъл в Ню Орлиънс. Не зная какви са порядките в Мисисипи, но тук не можеш да се промъкваш в задните дворове на хората, за да гледаш добитъка им. Следващият път може да не срещнеш някой с толкова приятелско отношение като мен.

Едва се сдържах да не изтърся нещо язвително относно представата й за „приятелско отношение“, имайки предвид окаяното състояние на брат ми.

— И така, как се казваш, страннико?

— Стефан Салваторе — отвърнах. — А ти си госпожица Галахър, предполагам?

— Умно — заключи тя саркастично. — Това съм аз. Кали Галахър.

Един от едрите мъже пристъпи закрилнически към нея.

— Оставете ни — нареди тя. — Аз ще изпратя господин Салваторе.

— Благодаря — отроних разкаяно, докато я следвах по дългата чакълена пътека, покрай страничната остъклена тераса на къщата на път към портата в оградата. — Благодаря, че ми вярваш — добавих.

— Кой е казал, че ти вярвам? — попита тя остро, но по устните й пробяга развеселена усмивка.

— Ами, тогава, предполагам, че трябва да ти благодаря, задето не позволи на онези диваци да ме убият.

Тя отново се усмихна, този път по-широко. Зъбите й бяха бисерно бели, а един от предните бе мъничко крив. Вирнатото й носле бе обсипано с лунички, а тя ухаеше на портокали. Осъзнах, че бе минало доста време, откакто някоя жена ми се струваше красива с нещо друго, освен със сладкия дъх на кръвта си. Но зад красивата й външност се криеше жестокост, защото тази жена бе отговорна за пленничеството на брат ми.

— Може би си твърде хубав, за да бъдеш убит. А и всеки заслужава малко любезност, не мислиш ли?

Втренчих се в мазолестите й ръце и ми хрумна една мисъл.

— Ще бъде ли твърде грубо от моя страна да те помоля за още малко от твоята любезност?

Кали присви очи.

— Зависи за какво ме молиш.

— За работа — отвърнах и изпънах рамене.

Девойката поклати невярващо глава.

— Искаш да те наема? След като си влязъл незаконно в собствеността ми?

— Приеми го като израз на предприемчивост и страстта ми към… необикновените и странни неща — избъбрих. Лъжите направо се лееха от устата ми. — Тъй като съм нов, ще ми е трудно да си намеря работа, а и ако трябва да съм честен, винаги съм искал да работя в цирк.

Тя стисна челюсти и аз се притесних, че внезапно е решила да повика яките си пазачи. Но след това погледна към избелелите ми панталони и въздъхна.

— Имам чувството, че ще съжалявам за това, но ела утре вечер долу при „Лейк Роуд“. Нуждаем се от някой, който да къса билетите — последният избяга с една от дебелите дами. Трябва да идваш рано и да оставаш до късно. Утре ще има много хора заради двубоя.

— Да. Двубоят — промърморих, отново стиснах юмруци и преглътнах гневните думи, напиращи на езика ми.

— Да. — Тя се усмихна някак тъжно. — Тогава ще можеш да видиш твоя вампир в действие.

— Предполагам, че ще го видя — казах, обърнах се и излязох през желязната порта. Но ако успеех да осъществя намеренията си, никой нямаше да види „вампира в действие“, защото двамата с Деймън щяхме да сме си тръгнали много преди започването на двубоя.