Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 95

— Вероятно — каза той скептично. — Ще изследваме ъгъла на автомобилните гуми. „Дамгосаният убиец“. Завладяващо! — Той започна да си гризе ноктите и ме погледна озадачено. — Имаш ли някакви врагове, за които не знам, приятелю?

Стомахът ми се сви. Попадна право в целта. Вече бях започнал сам да си мисля, че аз е трябвало да бъда жертвата…

— Само онези момчета от „Ла Каса де лос Ниньос“, дето ми разбиха челюстта, но те са зад решетките. Не знам за никой, който си ходи свободно по улиците.

— Както работи системата, никога не можеш да си сигурен, че не са ги освободили. Ще разследваме всеки един от тях.

Той пийна глътка кафе и се наведе напред.

— Не ми се иска да изострям страха ти, Алекс, но има нещо, което трябва да обсъдим. Спомняш ли си, когато ми позвъни за плъха и те накарах да опишеш Мууди, ти каза, че сте с почти еднакъв ръст и цвят на косите.

Кимнах замислено.

— През целия ден си бил у дома болен на легло. Някой, който е пристигнал по тъмно, не би могъл да знае това. Лесно би могъл да сбърка от разстояние.

Изчака за миг, преди да продължи.

— Не е приятно да се мисли за тази вероятност, но трябва да я имаме предвид. — Каза го с извинителен тон. — Все си мисля, че не е от аферата „Каса“. Какво ще кажеш за някой шут във връзка със случая Суоуп?

Замислих се за хората, с които се бях срещал през последните няколко дни. Валкроа, Матиас и онези от „Тач“. Хутън — дали „Ел Камино“-то на шерифа имаше широки гуми? Маймън, Брагдън, Кармайкъл, Рамбо, дори Бевърли и Раул. Никой не ми изглеждаше чак толкова подозрителен. Казах това на Майло.

— От всички най-много ми харесва онзи задник, канадеца. Той е първокласен изпълнител на отрицателни роли.

— Не съм убеден, Майло. Той бе възмутен от разпита и може да се е озлобил към мен. Но негодуванието не е повод за омраза, а който е изстрелял онези куршуми, го е направил кръвожадно.

— Ти ми бе казал, че се дрогира сериозно, Алекс. Знае се, че наркоманите стават параноици.

Сетих се какво ми бе казала Бевърли за Валкроа и зачестилото му лошо поведение. Повторих всичко на Майло.

— Ето откъде трябваше да започнеш. Лудост под въздействието на кокаина.

— Предполагам, че е възможно, но все още не ми изглежда вероятно. Не бях чак толкова важен за него. Във всеки случай приличаше на човек, който иска да избяга от реалността, някой, който само заплашва, но не би действал. От типа „миротворци“ от фестивала в Уудсток.

— Такива бяха и семейство Мансън. Каква кола кара той?

— Нямам представа.

— Ще проверим в компютъра на пътната полиция, после ще пипнем приятелчето за разпит. Ще поговорим също и с останалите. Надявам се, че всичко ще се завърти около Мууди. Ако се позамислиш, май него лесно би могъл човек да го намрази.

Той стана и се протегна.

— Благодаря ти за всичко, Майло.

Махна с ръка.

— Нищо още не съм направил, за да ми благодариш. И вероятно няма да го направя самият аз. Налага ми се да пътувам.

— Къде?

— Във Вашингтон. Заради убийство с изнасилване. Саудитците държат една от онези мазни фирми за реклама в свои ръце. Вложили са милиони в телевизионни рекламни клипове, много са умни. Начинът, по който принц Стинки ги използва, отново ще ги изкара наши врагове. По този случай оказаха натиск от най-високо място да го оставим да се изниже от града и да го предпазим от обвинението и цялата публичност. Департаментът няма да разреши да се измъкне по този начин, защото престъпленията му бяха прекалено дивашки. Но арабите продължават да натискат и на политиканите ще им се наложи доста да поработят.