Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 93

Хвърлих се на пода и лежах проснат по корем като едва си поемах дъх.

Още един залп. Пукотевица и шум от строшено стъкло. Вик от болка. Болезнено глух звук, като пъпеш, който се разпуква под ударите на чук. Запалване на двигател. Колата изчезва.

После настъпи пълна тишина.

Пропълзях до телефона. Обадих се в полицията. Потърсих Майло. Не беше дежурен. Тогава помолих за Дел Харди.

Черният детектив се включи в разговора. Между две хълцания, успях да му разкажа кошмара, който се бе превърнал в действителност.

Обеща да се свърже с Майло и заедно да дойдат веднага.

След няколко минути воят на сирените огласи долчинката, клаксоните бяха полудели.

Наметнах един халат и излязох навън.

Махагоновата облицовка на предната фасада бе нашарена с дупки и разбита на много места. Един от прозорците бе напълно отнесен. Замириса ми на динамит.

Върху терасата имаше три отворени бидона с бензин. Огромни фитили направени от разкъсани парцали бяха напъхани в струящите отвори на бидоните. Мазни отпечатъци от пръсти водеха до границата с почвата и завършваха в едно-единствено петно — отпечатък от обувка. Погледнах през перилата.

В японската градина лежеше неподвижен проснат по очи мъж.

Слязох долу точно когато полицията пристигна. Из градината имаше следи от стъпки, камъкът бе хладен под горещите ми от настинката крака. Извиках. Човекът не отговори.

Бе Ричард Мууди.

Половината му лице бе отнесено. Останките бяха като храна за кучета. Или още по-точно — храна за риби, защото главата му бе топната в езерцето ми и рибите „Кой“ се бяха скупчили около нея. Смучеха кървавата вода и се наслаждаваха на новата храна.

От гледката краката ми омекнаха. Опитах се да ги разгоня, но видът ми бе за тях условен сигнал за хранене и те още по-настървено започнаха да пируват — люспести канибали! Голямата златно-черна риба почти изскочи от водата, за да си напълни огромната крива уста по-добре. Можех да се закълна, че даже ми се ухили.

Някой се появи зад гърба ми. Подскочих от ужас.

— Успокой се, Алекс.

— Майло!

Изглеждаше, сякаш бе измъкнат насила от леглото. Облечен бе в невзрачно яке върху жълто поло и увиснали джинси. Косата му бе рошава като на бостанско плашило, а очите му святкаха на лунната светлина.

— Хайде, ела. — Той ме хвана за лакътя. — Да се качим горе, да пийнем по нещо и после ще ми разкажеш всичко.

Докато екипът за събиране на всички дреболии и следи от криминалното престъпление вършеше работата си, аз седях на стария кожен диван и пиех „Чивас Регал“. Шокът бе попреминал. Дадох си сметка, че още съм болен — премръзнал и слаб. Скочът мина по тялото ми горещ и успокояващ. Срещу мен седяха Майло и Дел Харди. Черният детектив бе елегантен както винаги — изгладен черен костюм, риза с цвят на праскова, черна вратовръзка, лакирани полуботи. Беше си сложил чифт очила за четене и си водеше записки.

— На пръв поглед изглежда сякаш Мууди е имал план да подпали къщата ти, а някой го е проследил, хванал го е на местопрестъплението и го е парирал. — Замисли се за момент. — Там се беше оформил нещо като любовен триъгълник, нали? Смяташ ли, че приятелят на жена му е влязъл в ролята на Спасителя?