Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 97

Помислих за миг.

— Благодаря, но наистина искам да съм сам.

Каза, че разбира, доизпи мътилката от кафето и дойде по-близо до мен.

— Виждам блясъка в очите ти и това ме безпокои, приятелю.

— Добре съм.

— И все пак, искам да се оправяш.

— Няма за какво да се притесняваш, Майло, наистина.

— Тревожиш се за момченцето, нали? Въобще не си могъл да се отърсиш от мисълта за него.

Замълчах.

— Слушай, Алекс, ако случилото се тази нощ има нещо общо със Суоуп, имаш допълнителна причина да стоиш настрана. Не казвам да се отървеш от чувствата си, просто си пази задника.

Той докосна нежно счупената ми челюст.

— Предишния път имаше късмет. Не го пропъждай.

Приготвих си малко багаж и се повъртях из града, преди да реша, че хотел „Бел Еър“ е подходящо място за възстановяване. И за скривалище. Беше само на минути от центъра, но бе тихо и усамотено място зад високи каменни стени и кичести тропически храсти. Обстановката — розов интериор, дървесно зелен екстериор, люлеещи се кокосови палми и басейн, в който плуваха фламинги — винаги ми е напомняла за стария митологичен Холивуд — романтика, сладникави фантазии и хепиенд. Скоро бих могъл да получа всичко това.

Тръгнах на запад по „Сънсет“, завих на север по улица „Стоун Каньон“ и карах покрай безкрайните частни имения с високи порти, докато стигнах до входа на хотела. В един и четирийсет през нощта на паркинга нямаше жива душа. Пъхнах „Севил“-а между „Ламборгини“ и „Мазерати“ и го оставих като сутеньор между две жигола.

Дежурният служител бе швед, който дори не ме погледна, когато платих в брой авансово и се регистрирах като Карл Юнг. После забелязах, че при записването ми в книгата допусна две правописни грешки.

Изморен пиколо ме заведе до бунгалото с изглед към басейна, осветен като аквариум. Стаята бе междинна и удобна, с огромно меко легло и тежка мебел от дърво.

Плъзнах тялото си между хладните чаршафи и си спомних последния път, когато бях тук: миналия юли на двадесет и осмия рождения ден на Робин. Бяхме на концерт на филхармонията и слушахме Моцарт. След концерта вечеряхме късно в ресторанта на „Бел Еър“.

Залата бе тъмна и тиха, сепарето ни уединено и близо до прозорец с хубав изглед. Между стридите и овнешкото една доста възрастна жена в униформа се плъзгаше тихо между палмите.

— Алекс — промълви Робин, — гледай, просто не може да бъде…

Но си беше истина. Това бе Бет Дейвис. Да го бяхме подготвяли, нямаше така да стане.

Споменът за тази прекрасна нощ ми помогна да се пренеса в атмосферата на целия чуден ден.

Спах до единайсет и си поръчах по телефона румсървис. Донесоха ми пресни малини, омлет, кифличка с масло и кафе. Храната бе сервирана в китайски порцелан и сребро и бе страхотна. Отхвърлих мисълта за смърт от главата си и ядох с наслада. Скоро отново се почувствах като човешко същество.

Поспах още малко, събудих се и в два часа се обадих в „Уест Ел Ей Дивижън“. Майло вече бе отлетял за Вашингтон, затова проверих дали Дел Харди е там. Съобщи ми, че Конли е вън от подозрение. Когато Мууди бе застрелян, той се е намирал в едно студио в „Согъс“ за нощни снимки на нов телевизионен сериал.