Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 91

Тя започна да плаче. Три медицински сестри идваха към нас. Издърпах я от пътеката и я заведох по стълбата до лекарския етаж.

— Какво искаше да кажеш с това „съвсем пропада“?

— Държи се странно. Дрогира се и пие повече от обичайното. Като животно в клетка е. Тази сутрин ме измъкна от отделението и ме заключи в заседателната зала. Нахвърли се върху мен.

Тя сведе поглед от срам.

— Каза ми, че съм най-добрата, която някога е притежавал, всъщност се опита да ме обладае. Когато го спрях, изглеждаше разбит. Говореше несвързано. После започна да се нахвърля върху Мелендес-Линч — щял да го жертва като агнец и щял да се опита да използва случая Суоуп, за да прекрати приятелството. Започна да се смее. Това бе истеричен смях, Алекс, страховит. Каза, че държи резервен коз. Че Мелендес-Линч никога няма да се отърве от него.

— Обясни ли какво има предвид?

— Попитах го. Просто се изсмя отново и напусна. Алекс, тревожа се. Тъкмо бях тръгнала към стажантското общежитие, за да се уверя, че е добре.

Опитах се да я разубедя, но бе неотстъпчива. Тя притежаваше безкрайно чувство за вина. Някой ден щеше да направи от някого чудесна изтривалка.

Ясно бе, че иска да я придружа до общежитието и колкото и да бях уморен, съгласих се да тръгна с нея, в случай че играта загрубее.

Общежитието за стажанти бе на булеварда срещу болницата. Сградата бе триетажна, покрита с небоядисан бетон отвън и с подземен паркинг. Някои от прозорците бяха украсени с цветя върху перваза или висящи на макраме растения. Но нищо не й пречеше да прилича на онова, което се нарича евтина квартира.

Възрастен черен пазач стоеше пред вратата. В съседство бяха станали няколко изнасилвания и живущите бяха помолили за охрана. Портиерът погледна болничните ни значки и ни пусна да минем.

Апартаментът на Валкроа бе на втория етаж.

— Той е единственият с червена врата — каза Бевърли като го посочи.

Коридорът и всички останали врати бяха бежови. Тази на Валкроа бе аленочервена и изпъкваше като отворена рана.

— Аматьорско боядисване, нали?

Прокарах ръка върху дървото, което бе грубо и на бабуни. На вратата бе залепена изрезка от комиксово списание за наркомани: шантави хора, пиещи хапове и халюциниращи в стил „Техникълър“, чиито сънища представляваха прекалено подробен и необичаен секс.

— А-ха.

Тя почука няколко пъти. Не получи отговор и започна да хапе устни.

— Може би е излязъл — предположих.

— Не. Когато не е на повикване, не излиза никъде. Това бе едно от нещата в нашата връзка, което ме тревожеше. Ние никога не излизахме.

Не й напомних, че ги е видяла с Нона Суоуп в ресторант. Без съмнение той бе от онези хора, които са толкова стиснати, когато трябва да дават, колкото са алчни, когато дойде ред да получават. Той би гледал да мине с възможно най-малкия разход, за да влезе в тялото на някоя жена. Със скромните си очаквания, Бевърли сигурно е била идеална за него. Докато не му е дошло до гуша от нея.

— Притеснявам се, Алекс. Знам, че е вътре. Той явно се е усъмнил в нещо.