Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 134

Очите му невинно се разшириха.

— Гробът вече бе избран. Трябваше някой да го запълни.

Той подпря брадвата на готварската печка, бръкна в една от пазарските торби и извади голяма праскова.

— Искаш ли една?

— Не, благодаря.

— Хубави са. И за тебе също са полезни. Съдържат калций и калий, много витамин A и C. Ще си направиш прощална гощавка.

Поклатих отрицателно с глава.

— Достави си удоволствие.

Той отхапа голямо парче от плода и облиза сока от края на мустаците си.

— Аз не съм заплаха за вас — казах аз, като подбирах внимателно думите си, — просто искам да помогна на малкото ви братче.

— Как? Като го натъпчеш с отрови? Прочетох всичко за лекарствата, които искат да използват при лечението му. Именно тези гадости причиняват рак.

— Нямам намерение да те лъжа като кажа, че лекарствата, с които ще го лекуват, са безобидни. Много са силни, отрови, както ти ги нарече. Но това се предприема, за да бъде унищожен ракът.

— Звучи ми много шантаво.

Той стисна челюстта си и брадата му проблесна.

— Тя ми разказа всичко за докторите там. Кой казва, че ти си нещо по-различно от тях?

Той привърши с прасковата и хвърли костилката в умивалника. Взе слива и я запрати на същото място.

— Хайде — каза той и взе брадвата. — Ставай. Време е да свършваме с това. Искаше ми се да те бях улучил първия път, с пушката. Нямаше дори да усетиш, какво те е ударило. Сега ще ти се наложи малко да страдаш, докато чакаш да се случи.

25.

Тръгнах към вратата с дуло, опряно в кръста.

— Отвори я бавно и внимателно — инструктира ме Кармайкъл. — Дръж ръцете си на тила и гледай право напред.

Подчиних му се разтреперан и чух скърцането на завесата и гласа на Нона.

— Няма нужда да го нараняваш, Дъг.

— Прибирай се вътре. Остави това на мен.

— Но той може и да е прав. Ууди гори…

— Казах, че аз ще се оправя — отвърна грубо русокосият, внезапно изгубил търпение.

Безмълвният й отговор го накара да омекне.

— Извинявай, сестричке. Положението е тежко и всички сме напрегнати. Като свърша с този ще се заема с Ууди. Сега му капни малко витамин B₁₂. Ще ти покажа как да смъкнеш температурата на малкия. След няколко седмици той ще бъде здрав и ще се махнем оттук. Само след месец ще го уча да цепи вълните.

— Дъг, аз… — започна пак тя.

Надявах се, че ще продължи да защитава каузата ми като по този начин ще го накара да се разсее и ще ми помогне да избягам. Но тя спря на средата на изречението. Тихите й стъпки бяха последвани от затварянето на завесата.

— Движение — каза Кармайкъл. Ядоса се от намека за съпротива и изрази яда си като завря стоманата в бъбрека ми.

Бутнах вратата и излязох в мрака. Стори ми се, че вони на химикали по-силно и че хълмът е съвсем опустял. Неизползваните машини, от които бяха останали само ръждиви развалини, лежаха проснати мълчаливо и равнодушно из безплодната земя. Мястото бе твърде грозно, за да умра там.