Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 133

Въртеше дръжката на секирата, сякаш бе лека пръчица и задъвка мустачките си.

— Полицията откри друго тяло там. Женско.

Въпросът ми увисна във въздуха.

— Знам какво си мислиш, но не си познал. Мечтаех да положа тялото на маминка там, но тя се изтарикати, получи удар и умря преди няколко години в леглото си. Това ме вбеси, защото години наред го бях планирал. За стареца имам резервен вариант. Един ден ще го изпълня. Но тя мина между капките като се чупи от тоя свят. Обаче после извадих късмет. Започнах да участвам в едно среднощно шоу в „Ланселот“ и оная дърта кучка от първия ред наистина ми налиташе. Пъхаше десетдоларови банкноти в слипа ми и ми лижеше глезените. Оказа се, че била лекарка. Радиоложка. Разведена от няколко месеца и решила да прекара една дива нощ. Дойде в съблекалнята, подмокрила се беше до уши. Започна да ми се натиска, работата загрубя. Писна ми и тъкмо щях да я изритам навън, когато се обърнах и я видях на светлото — все едно че бе близначка на мойта дърта кучка. Същото спаружено лице, вирнат нос, маниери на богаташка. Засмях се и казах: „Ела насам, миличка“. Оставих я да ме работи, там в съблекалнята. Вратата не бе заключена, всеки можеше да влезе. Не й пукаше. Само повдигна роклята си и се качи отгоре. По-късно отидохме в нейната къща — малка вила в Марина. Пак го направихме и тогава я удуших, докато спеше.