Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 132

Докато говореше за униженията, на които е бил подлаган, много неща си дойдоха на мястото: спряното развитие, ексхибиционизмът, ненавистта и паниката, когато се споменеше баща му.

— То си е пръст на съдбата, това, че Нона и аз се срещнахме — каза с доволна усмивка. — Никой от нас не би могъл сам да се справи. Но някакво чудо ни събра заедно. Превърна ни в едно семейство.

— От колко време сте семейство?

— От години. Бях свикнал да идвам тук през лятото, разработвах това поле, копаех и заривах кладенци. Старото копеле имаше страхотни планове за това място. „Кармайкъл Ойл“ щеше да съсипе земята, да я разрови и да изстиска всяка нефтена капка от нея. За съжаление, тя се оказа суха като вимето на мъртва крава.

Засмя се, удряйки дръжката на брадвата в пода.

— Мразех тази работа. Бе мръсна, унизителна и скучна, но той ме принуждаваше да я върша. Всяко лято — като затворническа присъда. Използвах всеки шанс, за да се измъкна, скитах на стоп по черните пътища, за да подишам чист въздух. Измислях всякакви шибани начини да му отмъстя. Срещнах я един ден, когато се разхождах из гората. Тя беше на шестнайсет и бе най-хубавото нещо, което някога бях виждал. Седеше на един пън и плачеше. Видя ме и се уплаши до смърт, но аз й казах, че няма страшно.

Красивото му лице помръкна и се изкриви от яд.

— Изхвърли го от перверзното си съзнание, човече. Не съм я докосвал. И оная история, която разказах на теб и ченгето за духането по магистралата, беше пълна измислица. Просто исках да се отърва от вас.

Кимнах с глава. Ето още едно обяснение за развинтената фантазия: бърка желаното с действителността. Но засега сексуалните му влечения към момичето, което наричаше своя сестра, бяха надеждно потиснати и аз се надявах, че така ще си останат.

— Получи се, защото аз се държах с нея различно, не като другите мъже. Между нас се породи нещо специално. Вместо да я използвам за плътска наслада, аз я слушах. Разказа ми болката си. Сподели моята. През цялото лято се срещахме и разговаряхме. Също и следващото. Започнах да очаквам работата на кладенците с нетърпение. Малко по малко се опознахме, открихме, че сме преживели едно и също, разбрахме, че си приличаме, че сме двете половини на една и съща личност. Мъжката и женската част. Брат и сестра, дори нещо повече. Разбираш ли какво искам да кажа?

Отново се направих, че му съчувствам, за да продължи да говори.

— Разбирам. Вие сте изградили едно общо същество. Като сиамски близнаци.

— Да. Прекрасно бе. Но после старото копеле закри кладенците. Затвори всичко наоколо. Въпреки това, продължих да идвам. През уикенда. По време на празниците — по една седмица всеки път. Настанявах се точно тук — това е къщата на нощния пазач. Готвех й и я научих и тя да готви. Помагах й да си подготвя домашните. Показах й как се шофира. Нощем си правехме дълги разходки. Винаги говорехме как искаме да убием родителите си, да взривим корените си. Да започнем на чисто. С ново семейство. Правехме си излети в гората. Исках и малкото момче да идва с нас, така щеше да стане член от семейството. Но те не го изпускаха от очи. Тя много говореше за него, как иска да предяви правата си. Казах й, че трябва да го направи, учех я да си извоюва свободите. Правехме планове за следващото лято тримата да избягаме на някой остров. В Австралия може би. Започнах да събирам брошури, за да избера най-доброто място, но после той се разболя. Обади ми се веднага, щом пристигна в Лос Анджелис. Помоли ме да й помогна да си намери работа в едно шоу. Казах й, че трябва да имаш страхотни връзки за това. Освен това, вече бях започнал да участвам в оная веселба в „Адам и Ева“. Накарах Рамбо да ни остави да работим заедно като партньори. Скечовете вървяха гладко като по вода. Нямахме нужда от репетиции, защото всеки от нас знаеше какво мисли другия. Все едно работиш със самия себе си. Получавахме големи бакшиши. Давах ги на нея да ги пази. После една нощ ми се обади паникьосана. Каза, че се е скарала с тях и те са отвлекли малкото момче. Въобще не ми харесваше идеята малкият да стои в оная болница, но се страхувах, че те ще отпрашат към южната граница и ще го отведат някъде, където очите й повече няма да го видят. Втурнах се натам и пристигнах точно когато те напускаха. Суоуп тъкмо излизаше от вратата, когато я отворих. Никога не го бях виждал, но дяволски добре знаех какъв боклук е. Той започна нещо да ломоти, но аз го фраснах в лицето. Изхвърлих го навън. Тогава ми се нахвърли жената и взе да пищи. Ударих я по едната буза. И двамата се въргаляха там като дрипи. Малчуганът се стресна, започна да говори насън. На Нона изведнъж нещо й прещрака и започна да руши стаята. Успокоих я, казах й да не мърда оттам и успях да натоваря дъртите в „Корвет“-а. Нея напъхах на задната седалка, а него на предната. Закарах ги на брега при Плая дел Рей и когато един самолет минаваше над нас, ги очистих. После ги замъкнах до едно място в Бенедикт, което познавах отпреди и ги зарових. Те заслужаваха да умрат.