Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 121

Вой огласи купола над сектантите. Матиас достигна еякулация. Жените се втурнаха да го оближат. Той се бе излегнал отпуснат, но вниманието им го възбуди отново и действието се повтори.

Бях видял достатъчно. Слязох от слънчевия часовник и тихичко се приближих до портата. Двамата гавази се приближаваха отдясно. Бяха с кафяви бради и неясни лица, стъпките им ритмично отекваха. Скрих се обратно в сянката, докато отминат. Щом завиха зад ъгъла, спринтирах през двора и се насочих към металната предна врата. Беше отключена и аз отворих тясна пролука, колкото да се промуша вътре. На входа нямаше пазачи. Иззад стените на храма достигаха приглушени викове на сексуален екстаз и пляскащият звук от допира на плът в плът.

Вляво бе празният офис на Матиас. Тръгнах надясно пипнешком. Коридорът беше бял и празен. Почувствах се като хлебарка в хладилник. Ако ме откриеха, щях да съм мъртвец. Бях видял тайника на кокаина. Нямах представа колко дълго щеше да продължи оргията долу, а можеше и обиколката на пазачите да включва и вътрешния коридор. Най-съществена сега бе скоростта. Като използвах резервните ключове от връзката на Графиъс, започнах да правя безплоден обиск на всяка стая. По средата имаше фалшива тревога: внезапно движение под покривката на едно от леглата. Сърцето ми спря за миг и реших, че търсенето ми приключва до тук. Но косматото, мършаво тяло под чаршафа бе на възрастен мъж. На лицето му стоеше зачервен нос, а устата му бе отворена. Хъркаше. Сектант, който спеше на студа. Мъжът се вторачи в светлинния лъч на прожектора, махна с ръка и се претърколи обратно, сякаш бе чужд на този свят. Тихичко напуснах.

Следващата стая бе на Дилайла. Тя бе запазила някои от предишните си вещи и бе прикрепила към дъното на чекмеджетата стари изрезки от вестници. Бельото й бе изцяло от памук. Спалнята й бе точно толкова скромна, колкото и на останалите.

Минавах от стая в стая, проверих поне дузина килии, преди да стигна до онази, която помнех, че е на Матиас. Вратата не се отвори с никой от резервните ключове. Използвах лоста. Болтът бе дълъг и не се освободи, преди да го прережа. Ако някой минеше отвън, нямаше начин да не забележи повредата. Пристъпих вътре вцепенен от напрежение.

Килията беше същата като на останалите, с изключение на малката библиотечка. Беше студено. Стените и подът бяха от чист камък. Най-привлекателно бе твърдото и тясно легло, покрито със сив чаршаф. Обзавеждането бе скромно — за мъж, отхвърлил удоволствията на плътта, заради тези на духа.

Аскетично. И фалшиво до дъното на сърцето. Защото мъжът бе всичко друго, но не и духовник. Преди минути го бях наблюдавал как осквернява църквата, опиянен от властта и студен като Луцифер. Изведнъж ми се стори, че книгите от библиотеката са се вторачили в мен присмехулно. Томове, изпълнени с религия, философия, етика, морал.