Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 120
Джонатан Келерман
Матиас медитираше.
Стадото чакаше мълчаливо и изпълнено с търпение, докато овчарят им се разхождаше във вътрешния си свят. Очите му бяха затворени, дланите прилепени една към друга, като за молитва. Той се люлееше и мърмореше, а пенисът му започна да се втвърдява и се изпружи нагоре. Когато изпадна в пълна ерекция, той отвори очи и се изправи. Започна да онанира, като гледаше последователите си с авторитарно самодоволство.
— Нека „докосването“ започне — избоботи той с дълбок, метален тембър.
Една жена, доста тантуреста, на около четирийсет се изправи. Тя тръгна към масата с неочаквано елегантна походка. Чернобрадият напъха златна сламка в една от купите. Жената спря и допря ноздрата си до сламката, шмръкна силно и вкара праха в синусите си.
Кокаинът сигурно е бил много чист. Бързо оказа своето въздействие. Тя подсмърчаше и се усмихваше, после започна да се кълчи и леко затанцува.
— Магдалена — повика я Матиас.
Тя се приближи до него, свали дрехите си и застана напълно гола пред господаря си. Тялото й бе розово и пухкаво, гърдите — като излети от мрамор и възбудени. Тя коленичи и налапа пениса му. Смучеше и лижеше и при всяко движение гърдите й се поклащаха. Матиас се надигна на пръсти и дори скърцаше със зъби от удоволствие. Тя продължи да го обслужва пред очите на всички, докато той не бутна главата й настрана и я отпрати.
Жената се изправи, тръгна към лявата част на катедралата и застана пред мъжете, с ръце спуснати встрани от тялото, напълно на разположение.
Матиас изрече името „Лутър“. Нисък, гологлав мъж с напълно посивяла брада се изправи и се съблече. Под команда той се приближи до масата и получи една гигантска доза кокаин от великана. С театрален жест Матиас нареди на него и тантурестата жена да отидат в средата на помещението. Тя отново коленичи, започна да го разтрива, лиже и смуче и накрая легна по гръб. Гологлавият влезе в утробата й и започнаха да се любят като луди.
Следващата жена, която прие своята доза наркотик и коленичи пред гуруто, бе висока, кокалеста и с вид на испанка. Наредено й бе да се съвкупява с тромав очилат мъж, който в предишния живот сякаш е бил счетоводител. Пенисът му бе необичайно малък и ъгловатата жена сякаш цял щеше да го погълне, докато работеше енергично, за да му вдъхне живот. Скоро двамата се присъединиха към хоризонталния танц на първата двойка върху пода на катедралата.
Третата жена бе Дилайла. Тялото й бе привлекателно младо, гъвкаво и гладко. Матиас я задържа по-дълго от първите две жени и после още четири се втурнаха да го обслужват. Приличаха на търтеи, които слугуват на царицата в пчелния кошер. Накрая ги освободи и им намери партньори. Ако двайсетминутното действие на кокаина свършеше, хората отиваха втори и трети път до масата и всичко ставаше под командата на Матиас. Когато една купичка се изпразнеше, гигантът просто преместваше сламката в следващата.
Пухкавите възглавнички вече бяха добро легло за съвкупяващата се върху пода на помещението маса. Сцената бе сексуална, но липсваше чувственост, всичко бе изпълнено с депресираща липса на спонтанност, напомняше на безсмислен ритуал, закодиран, дирижиран и предизвикан от капризите на един мегаломан. Само с едно кимване Матиас ги караше да коленичат и да се молят. Едно мигване на клепача му бе достатъчно, за да ги накара да стенат и да се гърчат. Сравнението с мърдащите червеи из оранжерията на Суоуп ми се натрапи само̀.