Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 119

Хватката подейства мигновено. Той омекна и се свлече. Безжизненото му тяло тежеше в ръцете ми. Задържах го с известно усилие и после внимателно го поставих на земята. Вече имах опит с решетките, но бях го търкулнал така, че разсипах съдържанието на торбичката, която висеше на кръста му. Имаше пакетче дъвка, опаковка слънчогледово семе и наниз ключове. Оставих му дреболиите, но взех ключовете и отворих портата. След като прибрах инструментите и пистолета, минах през вратата, внимателно я затворих и заключих.

Събличането на Графиъс се оказа по-трудно от очакваното. Използвах дрехите, за да вържа ръцете и краката му. Когато свърших, вече дишах учестено. След като се уверих, че носоглътката му е чиста, запуших устата му с чорап.

Скоро щеше да дойде в съзнание, а на мен не ми се искаше да го намерят, затова го вдигнах на гръб да го скрия встрани от пътеката. Нагазих в меката мъхеста поляна. Влажни и студени, растенията се трошаха при допира с краката ми. Занесох го до началото на гората, като влязох няколко метра навътре и го разположих между две червени дървета. Проверих инструментите и се отправих към Убежището.

Над входа на катедралата блещукаше бледа светлина. Лъчите й сякаш се кръстосваха някъде над камбанарията. Двама сектанти патрулираха пред входа, преминавайки на интервал от десет минути. Използвах времето между две обиколки, за да пресека виадукта, като припълзявах, за да не ме усетят и се криех между стволовете на дърветата. Вдясно от главната сграда видях врата с формата на арка, притичах към нея и я намерих отворена. Влязох вътре.

Озовах се в един от множеството вътрешни дворове, които бях забелязал още при първото си посещение. Затревен правоъгълник, заобиколен от три страни с жив плет. Църковната стена се изправяше на четвъртата страна. В най-далечния край на двора имаше слънчев часовник с месингов купол.

Прозорците на светинята бяха закрити с дебели пердета, но един светлинен лъч се бе прокрадвал от единия прозорец и огряваше тревата. Надигнах се на пръсти, за да погледна, но стъклата бяха много високо, а кирпичената стена бе съвсем гладка и без первази. Потърсих нещо за стъпване, но видях само слънчевия часовник. Бе от твърд камък, прекалено тежък за носене. Около основата му се бяха заплели коренища. Разклатих напред-назад камъка, успях да го освободя от пръстта и внимателно го дотъркалях до прозореца. Настаних се върху него и погледнах през процепа на завесите от брокат.

Величественото помещение бе окъпано в силна светлина. Стенописите с библейски сюжети изглеждаха вулгарни. В центъра, върху пухкава възглавничка, със скръстени крака седеше Матиас — съвсем гол. Дългото му тяло бе мършаво почти като на индийски факир, меко и бледо. Около стените на катедралата бяха наредени множество възглавнички. Върху тях се бяха настанили сектантите, напълно облечени — мъже вляво, а жените вдясно. Чамовата маса, която заемаше центъра по време на посещението ми, сега бе избутана зад гърба на гуруто. Един от мъжете — едрият с черната брада от лозето, стоеше до масата. Няколко купички от червен порцелан бяха поставени на масата. Чудех се какво ли има в тях.