Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 123

23.

Не открих онова, което търсех. Но между списанията на Суоуп и бележката, която взех от стаята на Матиас имаше много за показване и разказване. Без съмнение дребните ми кражби бяха против всички правила за събиране на доказателства, но добитото щеше да е достатъчно нещата да тръгнат.

Беше точно два часа през нощта, когато седнах зад волана на „Севил“-а, с повишен адреналин и страшно нащрек. Като запалих двигателя, събрах мислите си: „Трябва да карам към Оушънсайд, да намеря телефон и да се обадя на Майло, или ако е още във Вашингтон, да потърся Дел Харди. Няма да отнеме много време да съобщя на съответните власти и в случай на късмет, разследването може да започне още преди да пукне зората“.

По-важно от всякога бе да не минавам през Ла Виста. Обърнах колата по посока на обиколния път и карах в тъмнината. Минах покрай мястото на Суоуп, разсадника на Маймън, къщите и цитрусовите горички и тъкмо бях стигнал до платото, когато от запад се появи друга кола.

Чух я, преди да я видя. Фаровете й, подобно на моите, бяха загасени. Имаше достатъчно лунна светлина, колкото да идентифицирам марката, докато мина бързо покрай мен. Стар модел „Корвет“, тъмен, може би черен, престилката й допираше на моменти асфалта. Шумът й бе като на голяма машина. Имаше заден спойлер и лъскави лети джанти. Все още не бях променил решението си докато не видях широките гуми.

„Корвет“-ът сви наляво. Отклоних се в междинната лента, завих надясно и започнах да го следвам на достатъчно разстояние, така че да не може да чуе шума от двигателя ми, а да виждам лъскавото му шаси. Който и да беше зад волана, познаваше добре пътя и караше като щур тийнейджър, сваляше предавката при завои, без да намалява скоростта и ускоряваше двигателя с рев, който би включил дори и червен светофар.

По пътя се вдигна прах. „Корвет“-ът го гълташе, сякаш беше с интегрално предаване. Окачването на „Севил“-а вибрираше, но аз продължавах да се държа. При един залостен вход към нефтените полета другата кола намали, рязко обърна и започна да се движи по периметъра на високото плато с още по-голяма скорост.

Изоставените полета се простираха километри напред, застинали като лунен пейзаж. Влажни кратери нарязваха терена. Чаркове от трактори и камиони се показваха от клоаките. Ред след ред заспали извори, обградени от стоманени кули, които пробождаха измъчената земя и създаваха илюзията, че това е хоризонтът.

В един миг „Корвет“-ът бе там, после изчезна. Втурнах се бързо, но тихо. В оградата имаше отвор с големина колкото да мине. Около дупката металът бе неравно разрязан. Следи от гуми браздяха праха. Продължих в тази посока и паркирах до ръждясала сондажна кула, излязох и изследвах земята.

Гумите на „Корвет“-а бяха оставили двойна гъсенична верига, която се провираше като коридор през широка метална стена от нефтени варели, наредени по височина в три реда и образуващи стотици квадратни метра барикади. Нощният въздух бе напоен с миризма на катран и изгоряла гума. Коридорът свършваше пред едно празно място. Видях стара каравана, вдигната на трупчета. Снопче светлина се процеждаше през прозорчето с единично перде. Вратата бе от необлицован шперплат. На няколко метра бе спряла лъскавата черна кола.