Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 117
Джонатан Келерман
Сравнението между тези му опити и отглеждането на новата аннона се появиха в средата на тринайсетия том и продължаваха до петнайсетия.
В том XIV записките приемаха оптимистичен тон, когато Суоуп ликува при създаването на „нова култура“. И отново внезапно, както се бе и появила, „Зингибър“ бе изчезнала и изличена от съзнанието му като „показваща здрав размножителен потенциал, но липса на всякакво по-нататъшно приложение“. Погледът ми бързо премина през нови сто страници на лудост и после оставих на място папките.
Библиотеката съдържаше няколко книги за редки плодове, повечето извънредни издания, печатани в Азия. Прегледах всичките, но не открих нищо за „Аннона Зингибър“. Доста озадачен, продължих да ровя из рафтовете и се натъкнах на един том с прегънати ъгли, озаглавен „Ботанически класификатор“.
Намерих отговора в края на книгата. Трябваше ми малко време, за да осмисля онова, което току-що бях прочел. Неизречимо заключение, но агонизиращо логично.
Изясни ми се картината на остра клаустрофобия, която непрекъснато се бе задълбочавала с нарастващо напрежение. Пот обля гърба ми. Сърцето ми биеше лудешки, дъхът ми секна. Стаята бе един кът от ада и трябваше бързо да се махам оттам.
С неистова скорост събрах няколко от сините папки в един кашон. Понесох го заедно с инструментите надолу по стълбичката, затворих спалнята и се втурнах към долния етаж. Ченето ми тракаше и бях зашеметен. Тичах безразсъдно по стълбите, пресякох ледената дневна с четири големи разкрача и успях да отворя предния вход. Стоях върху прогнилата веранда, докато успях да поема дълбоко въздух.
Тишината ме обгърна. Никога не се бях чувствал толкова самотен.
Изчезнах, без да се оглеждам назад.
22.
Заедно с всички останали и аз бях отхвърлил убеждението на Раул, че Ууди Суоуп е отвлечен от „Тач“. Сега вече не бях толкова сигурен.
Не бях забелязал анормални растения из градините на Убежището, което означаваше, че Матиас е излъгал, че това са насаждения на Гарланд Суоуп. На пръв поглед изглеждаше обикновена лъжа, която не целеше нищо определено. Но обичайните лъжци имат навик да пробутват измислиците си, в които има и известна доза истина, за да прикрият действителността. Дали гуруто не бе изфабрикувал случайната връзка между групата му и Суоуп, с цел да прикрие по-дълбоки отношения?
Лъжата се бе забила в съзнанието ми. Заедно с това, споменът за първото ми посещение в Убежището ме наведе на мисълта, че всичко бе прекалено добре дирижирано. Матиас прие необикновено любезно моя набег, бе прекалено ведър и готов за сътрудничество. За секта, която ми бе описана като доста затворена, „Тач“ се бяха изявили странно гостоприемно и с желание да разкрият всичките си тайни пред един непознат.
Означаваше ли великолепният прием, че те няма какво да крият? Или бяха забулили тайните си толкова добре, че за разкритие и дума не можеше да става?