Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 106

— Правилно.

Сервитьорката донесе сметката. Оставих кредитната си карта. Маймън ми благодари и си поръча още една кана с чай.

— Каква бе тя като малко дете?

— Имам смътни спомени — тя бе едно прекрасно мъничко същество — тази червена коса винаги изпъква в спомените ми. Имаше навик да минава покрай дома ми и винаги поздравяваше много дружелюбно. Мисля, че проблемите са започнали след дванайсетата й година.

— Какви проблеми?

— Това, което вече ви казах. Безразборност. Дивашко поведение. Тя започна да налита на група по-възрастни момчета, онези с бързите коли и мотоциклети. Предполагам, че нещата са излезли извън контрол, защото я пратиха в интернат. Спомням си го добре, тъй като в деня, когато тя тръгна, колата на Гарланд се развали по пътя за гарата. Просто се строши на средата на пътя на няколко метра от разсадника ми. Предложих да ги изтегля, но той отказа, разбира се. Остави я да седи сама с куфара, докато той се върна с камион. Приличаше на тъжно малко дете, въпреки че според мен е била поне на четиринайсет. Сякаш всички нещастия на света се бяха струпали върху нея.

— Колко дълго я нямаше?

— Една година. Когато се върна, бе по-различна. По-тиха, по-унила. Но все така сексуално безразборна и то по един яростен начин.

— Какво искате да кажете?

Той се изчерви и изпи на един дъх чая си.

— Хищнически. Един ден дойде в развъдника ми, облечена в шорти и блузка с голямо деколте. Чула, че имам нов вид банан и искала да го види. Наистина бях донесъл от Флорида няколко фиданки и отделно за пазара огромен сноп плодове. Чудех се, защо ли се интересува от такова нещо, но все пак й показах растенията. Тя ги пое хищно в ръце и започна да се смее похотливо. После се наведе напред и ми показа гърдите си, взе един банан и започна да го яде по един доста недвусмислен начин. Извинете ме, докторе. На шейсет и три съм, от друго поколение и ми е трудно да бъда толкова безсрамен за тези неща, както сега е модерно.

Кимнах, като се опитвах да му вляза в положението.

— Изглеждате по-млад.

— Добър ген — засмя се той. — Както и да е, това е историята. Тя направи цяло представление, докато ядеше банана, усмихна ми се отново и каза, че бил великолепен. Облиза си пръстите и избяга надолу по пътя. Случилото се ме изнерви, защото докато ме съблазняваше в очите й се четеше омраза. Някаква смесица от сексуалност и неприязън. Трудно е да се обясни.

Отново започна спокойно да отпива от чая си.

— Нещо ще ви свърши ли работа? — попита пак.

Преди да отговоря, сервитьорката се върна със сметката. Маймън настоя да й остави рестото. Беше огромно.

Излязохме заедно на паркинга. Нощта бе хладна и ухаеща. Походката му бе пъргава като на трийсетгодишен мъж. Караше пикап „Шевролет“. Гумите му бяха с нормален размер. Той извади ключовете си и попита:

— Ще ви бъде ли приятно да спрете да видите разсадника ми? Бих искал да ви покажа някои от най-привлекателните ми екземпляри.

Бе жаден за компания. С мен бе успял да се разтовари от много неща, които явно са му тежали. Сигурно му се случваше за пръв път в живота. Самоизявата може да се превърне в навик.