Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 108

— Елате с мен отзад — каза Меймън.

Тръгнахме към лявата част на къщата. На задната стена бе монтиран електрически комутатор. Отвори го, щракна едно копче и светлината започна да струи на определени ритмични импулси, сякаш хореографски спектакъл.

Онова, което се разгърна пред очите ми, бе гъсто и зелено като в картина на Русо. Един шедьовър, наречен „Вариации на тема «Зелено»“.

Навсякъде имаше растения и дървета, много от тях в период на цъфтеж и всичките обсипани с богата листна маса. Най-едрите бяха поставени в големи контейнери, а малка част — посадени направо в богато наторената почва. По-малки растения в кашпи с торф бяха поставени на маси и покрити с мрежест балдахин. До навесите имаше оранжерии с тройни стъкла. Въздухът бе пропит със смесица от мирис на тор и нектар.

Той ме разведе наоколо. Познавах повечето плодове, но откривах и нови сортове. Имаше необикновени представители на прасковите, нектарините, сливата, ябълката и зарзалата. Зад една ограда се точеше цяла редица кашпи със смокинови дървета. Меймън откъсна две смокини. Подаде едната на мен, а другата изчезна в устата му. Никога не съм обичал смокини, но сега опитах, за да не го обидя. Очарован бях, че я изядох.

— Какво мислите?

— Прекрасно. Има вкус на суха смокиня.

Зарадва се.

— „Челесте“. Най-добрият вкус, според моите разбирания, макар някои да предпочитат „Паскуале“.

Продължихме обиколката все по този начин. Меймън ми сочеше с неприкрита гордост получени от него хибриди, понякога спираше, откъсваше някой плод и ми го даваше да опитам. Отгледаните от него не приличаха на нищо от онова, което намирах по пазарските щандове. Бяха по-едри и сочни, по-ярко оцветени и с по-силен аромат.

Накрая стигнахме до екзотичните растения. Много от тях цъфтяха с цвят като орхидея, с нюанси в жълто, розово, аленочервено и лилаво. В почвата пред всяка група растения бе забита дървена табелка, на която имаше цветна фотография на плода, цвета и листото. Под илюстрацията бяха означени ботаническото и популярното име, изписани грижливо с четлив почерк и придружени с географски, градинарски и кулинарни бележки.

Имаше растения, които смътно познавах — личи, необикновени видове манго и папая, локат, гуавас — плодовете на страстта и много други, за чието съществуване не бях и подозирал: сапоти, саподилас, хинапа, тамарина, домати, растящи по дърветата.

Едно отделение бе посветено на винарските сортове грозде, киви, малини в нюанси от черно до златисто. В друга част бяха редки видове цитрусови плодове, например Чандлър помелос — три пъти по-голям от грейпфрут и много сладък — Моро, Сангинели.

В главната оранжерия се отглеждаха най-нежните насаждения от колекцията. Тях Меймън бе придобил от млади пътешественици, изследващи флората и фауната на най-отдалечени части от света. Чрез подходящо регулиране на топлината, светлината и вредителите, той бе създал микроклимат, осигуряващ успех в култивирането им. Оживи се, когато започна да описва работата си.