Читать «Кръвна проба» онлайн - страница 104

Маймън свали очилата си и ги избърса. Очите му бяха тъмни и немигащи.

— Две седмици преди реколтата да узрее, убийствен студ, причинен от мразовити въздушни потоци, запълзял от Мексико. Трябва да е имало сблъсък на тропически бури над Карибите. Повечето от дръвчетата умрели през нощта, а на онези, които оцелели, бил обрулен плода. Имало е яростен опит за спасение. Няколко от мъжете, които срещнах във Флорида, са се притекли на помощ. Те ми го описаха: Гарланд и Ема, тичащи из горичките с опушени съдове и черги се опитвали да увият дръвчетата, да затоплят почвата, правели всичко възможно за спасението им. Борили се неистово три дни, но било безнадеждно. Гарланд бил последният, който го приел.

Той поклати тъжно глава.

— Години труд били унищожени от бурята за седемдесет и два часа. След този ужасен удар, той се отдръпнал от градинарството и станал истински отшелник.

Това бе сюжет за класическа трагедия — мечти, опорочени от съдбата. Агонията от безпомощността. Крайно отчаяние.

Започнах да улавям проблясък за онова, което е означавала диагнозата на Ууди за тях.

Дете болно от рак е не по-малко от чудовищно. За всеки родител то означава да се изправи пред болезненото усещане за безполезност. Но за Гарланд и Ема Суоуп травмата сигурно е била по-сложна. Неспособността да спасят детето си е предизвикала спомена за отминали провали. Вероятно не са могли да го понесат…

— Всичко това добре ли е известно? — попитах.

— За всеки, който е живял някога тук.

— А Матиас и хората от „Тач“?

— Това не бих могъл да ви кажа. Преселиха се тук преди няколко години. Не са най-важната тема на публични разговори.

Той се усмихна на сервитьорката и поръча кана билков чай. Тя я донесе заедно с две чаши, които сама напълни.

Маймън отпи, остави чашата и ме погледна през парата.

— Вие все още таите съмнения към „Тач“.

— Не знам. Няма реална причина. Но има нещо призрачно около тях.

— Нещо предварително запланувано?

— Точно така. Всичко изглежда някак програмирано. Като версията на кинорежисьор за това, какво представлява култът.

— Съгласен съм с вас, докторе. Когато чух, че Норман Матиас е станал духовен водач, бях много удивен.

— Познавахте ли го?

— Знаех само репутацията му. Всеки от юридическата професия бе чувал за него. Той бе елитен адвокат от Бевърли Хилс — умен, екстравагантен, агресивен, безочлив. Никое от тези качества не се съгласува с онова, което той сам сега твърди, че е. Но какво пък, и по-странни метаморфози съм наблюдавал.

— Някой изсипа цял пълнител куршуми по мен вчера. Смятате ли, че може да е тяхно дело?

Той размисли.

— Лицето им за пред обществото е всичко друго, но не и насилническо. Ако ми кажете, че Матиас е мошеник, ще го повярвам. Но убиец…

Гледаше със съмнение. Поех в друга посока.

— Какви бяха отношенията между „Тач“ и Суоуп?

— Никакви, бих казал. Гарланд бе саможив. Никога не идваше в града. Много рядко съм виждал Ема и момичето да пазаруват.

— Матиас ми каза, че Нона е работила при тях едно лято.

— Вярно е. Бях забравил. — Обърна се и поръча купичка с мед.

— Г-н Маймън, моля да ме извините, ако това ви прозвучи нахално, но не забелязах да забравяте преди това. Когато Матиас заговори за Нона, шерифът се почувства неудобно, както и вие сега. Намеси се с коментар за това, колко диво дете била тя, сякаш искаше да прекрати разговора. Досега ми бяхте много полезен. Моля, не се отдръпвайте.