Читать «Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия» онлайн - страница 8

КУША. Маноле! Манчо мой…! (Поетът вече е излязъл, без да я чуе. Влиза пчеличката Мая.)

МАЯ. Кой откачен ми взе метлата? (Старците вдигат рамене.)

ВИОЛЕТА. Тук нашия шут, пардон, поет сър Манчо Кукуриг профуча на кон.

МАЯ (ехидно). И накъде пое?

ВИОЛЕТА. За европеизацията.

МАЯ. На метла?

ВИОЛЕТА. Да, не, на Пегас (Иронично.)!

МАЯ. И накъде?

ВИОЛЕТА. Натам. (Показва посоката и Мая се втурва натам. Виолета гледа все по-изумено.)

СОФКА (крещи от кабинета си). М-а-а-я, донеси метлата! (Мая и поета се появяват на сцената дърпайки метлата.)

МАЯ. Ей сега, ей сега! (Дърпа я и мърмори.) Тоя пак се е насвяткал! (Влиза Софка.)

СОФКА. Маноле Стихоплетов, пусни метлата! (Манол се съгласява и я пуска, Мая му скърца със зъби.) Да ви кажа, тя европирзацията щяла да ни праща вести с някаква метла. Майче, дай да видим по метлата що има? (Мая и подава метлата. Виолета се подхилква.)

СТАРЕЦ. Как с метла? Тя да не е Баба Яга?

СОФКА. Бе знам ли каква е, но ползва атрибутите й! (Виолета прихва. Всички я гледат учудено.)

ВИОЛЕТА (през смях). Тя ще ви праща и-мейли, но не по метлата, а ще ги получавате на този компютър! (Чува се ропот от старците, останалите гледат още по-учудено. Софка се окопитва.)

СОФКА (недоволно сумти). Хм! Всички на работа! Всички по местата! Маноле Стихоплетов, готов ли си с химна?

ПОЕТЪТ. Скоро, премъдрост слънценосна, скоро!

Той хуква, след него Мая с метлата, а останалите са по местата си. Софка изглежда злобно Виолета, отива до стаята си, донася пишеща машина, тръсва я на бюрото до компютъра. Слага стол и сяда. Виолета я изглежда учудено.

ВИОЛЕТА. Каква е тая антика?

СОФКА (изглежда я презрително). Оръдие на труда! (Гордо.)

ВИОЛЕТА. Много ви е остаряло оръдието!

СОФКА. Ний с това оръдие славим наш’те родолюбци и творим историята! (Троснато.) Ний с това оръдие сме разкъсали невежеството на широките народни маси, с това оръдие сме насадили положителни и прогресивни знания! Ето, почвай да съчиняваш приветствие за европизацията…

ВИОЛЕТА. Аз на такава антика не умея да пиша!

СОФКА. Как не умееш? Не умееш да пишеш на машина?!

ВИОЛЕТА. Умея да пиша, но на компютър.

СОФКА. Ти пиши на компюрента, аз ще пиша дето си знам!

Поетът се промъква от дясната страна на сцената. Пролазва до каталожното шкафче, измъква оттам бутилка с алкохол, връща се под мястото на портрета и сяда под часовника. Часовникът спира да цъка. Тай вади от джоба си лист. Чете.

МАНОЛ. „Кантата на дружбата“. Това го съчиних някога за по-големия брат. Сега-сегичка ще го скалъпя за европеизацията. (Отпива от бутилката.) „Кантата на дружбата“ (Мисли.) Ще стане: „Химн за дружбата с Европа“.

СОФКА (чете от старо приветствие). „Уважаеми другарю вожд…“

МАНОЛ. „Ой, Русия свидна! Съветска Русия!“ Сега ще стане: „Ой, Европо свидна! Ой, Европо наша!“

СОФКА (пише). „Многоуважаема Европеизацийо!“ (Чете от стария лист.) „Заели сме се с възпитанието на социалистическия човек с ново, комунистическо съзнание.“ (Пише на машината, Виолета я гледа изумено.) Заели сме се с поевропейчването на човека, със създаване на ново, европейско съзнание.