Читать «Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия» онлайн - страница 9

МАНОЛ. Колко нежна обич името ти крие…

СОФКА. Готови сме да подменим комунистическия рай (Просълзява се.) с европейски рай. (Поглежда към дремещите старци и кресва.) Не спете, а мислете, тук не е хотел! Аз сама с тая евронагъзация не мога се справи! (Старците се размърдват.)

МАНОЛ. Колко топли песни за теб ще изпеем… изпием. (Мисли и пие.)

СОФКА. „Нашият челен отряд (Бие се в гърдите.) е в кръвна връзка с народа“. Сега ще стане: „Нашият мъдър екип ще бъде в кръвна връзка с Европа“. (Виолета я гледа все по —изумено и набира думите й на компютъра, след което става.)

ВИОЛЕТА. На стар кенеф и нова врата да сложиш, пак си остава стар кенеф, и пак мирише! (Хуква и излиза от сцената, Софка изсъсква подире й.)

СОФКА. Млади и глупави! (Чете от старото приветствие.) „Ликвидира ли сме всички врагове на социализма…“ (Пише.) Убедени последователи сме на европейските идеи.

МАНОЛ. Колко мили братя ще сме вече! (Продължава да мисли.)

СОФКА (пише). Упадъчното източно влияние е унищожено!

МАНОЛ (чете). Ой, Русия свидна! (пише.) Ой, Европо свидна! Ой, Европо наша!

СОФКА (мисли и пише). Обещаваме безогледно да експлоатираме всичките си творчески сили за победата на европеизацията!

МАНОЛ (чете стария текст и пише новия).

Ти си ни звездица! Ти си ясно слънце, наш Освободител. Ой, Европо свидна, ой, Европо наша!

Готово! Скалъпих го! (Затваря бутилката. Пролазва обратно до шкафчето, напъхва я вътре, после пролазва до Куша, щипва я по дупето и със знаци и показва да излязат. Той лазейки, тя поприведена, на пръсти напускат сцената от ляво. Софка не ги е забелязала, тя съчинява.)

СОФКА. Ний сме деполитизирани и надпартийни и обещаваме за 15 — 20 години да направим това, което другите европейски народи не направиха за 100 години! (На себе си, без да пише.) Изправени пред своя цивилизационен избор, обещаваме да опрасим всяка свиня на културната нива, да подобряваме породата си на еврокултурни свинчета. Обещаваме да грухтим в такт с Марсилезата. (Въздъхва.) Туй последното няма да го пиша, то се знае! (Изважда листа под индиго и виква.) Теменуго, Гергино! (Виолета се появява на сцената.) Напиши приветствието на компюторя и го прати там с метлата, пък аз както си знам, по пощата или с пощенски гълъб, толкоз гълъби имаме тука! (Излиза. Виолета хваща листа. Софка се връща и казва на дремещите старци.)

СОФКА. Почвайте да репетирате скандиранията! (Старците стават, застават мирно до масите.)

ХОР ОТ СТАРЦИ. „Ний с Москва сме в мир и в бой!“

СОФКА (кресва). Млък! Ний сме европейци! Ний с Европа сме в мир и в бой, с бой и без бой! Готови сме на чутовен подвиг велик, всеки враг на Европа ще набучим на щик! Три и… (Старците повтарят. Софка излиза.)

Виолета отива на авансцената отстрани бюрото, до тиквите. Сяда на земята, като опира гръб на него и изпада във все по-голямо недоумение. На сцената, в редица, хванати с преплетени ръце и кръстосана танцова стъпка влизат Софка, Куша и баба Тотка. Танцуват и пеят.