Читать «Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия» онлайн - страница 16

СТАРЕЦ. Родоотстъпница!

ВИОЛЕТА. Защо младите бягат от отечеството и не щат да чуят повече за него?

СОФКА. А ти, ти защо се върна?

ВИОЛЕТА. Навярно за да ме прокудите и мен, като другите!

СТАРЕЦ. Поевропейчена шпионка!

ВИОЛЕТА. Защо? Защото отказвам да приличам на вас ли?

СОФКА. Ти чувала ли си за нашите възрожденци?

ВИОЛЕТА. Чувала съм! Но народ, който през петдесетина-сто години има нужда от възраждане и възродителни процеси, значи не живее, а е полумъртъв…

Влиза Манол, забързан, с грациозна стъпка.

МАНОЛ. Доня Виолета, нося Ви цветчета! (Никой не му обръща внимание. Той замръзва на мястото си, стискайки букетчето.)

СОФКА. И тебе ще жертвопринесем, щом трябва!

ВИОЛЕТА. Господи, има ли по света народ, който така безжалостно да избива своите, както нашия? (Виолета е обградена. Всички са вдигнали ръце, готови да я убият.) Прощавам Ви! Да ви е простено! (Всички, като по команда замахват, за да я убият.)

Внезапно влиза Мая. Спира се, силно изненадана, близо до Манол и извиква.

МАЯ. Господи! Помощ! Те ще я убият!

Падат решетките. Влизат разсилните. Разтървайки героите зазвучава „Ода на радостта“, ту провлачено, ту забързано. Завеса.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2091]

Последна редакция: 2007-04-14 08:16:15