Читать «Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия» онлайн - страница 6

СТАРЕЦ. „Пу, пу“ сложи!

КУША. Стана! Депутат! Вярно, бе, 240 броя, без да отчитаме родата и приятелите.

СТАРЕЦ. Пак ще си ги отглеждаме, само дето ще им викаме евротъртеи! (Смесени възгласи от негодувание.)

Куша продължава да чете.

КУША. Ако правилно сте решили кръстословицата, ще получите желана неизвестна величина, започва с „Ев…“

ПЪРВИ СТАРЕЦ. Евтиния!

ВТОРИ СТАРЕЦ. Еволюция!

ТРЕТИ СТАРЕЦ. Евтаназия!

КУША. Не-е, не, драги мои! Европеизация! (Всеобщ ропот.)

Чуват се шумове отвън.

КУША. Я бързо навън, може да се е задала европеизацията!

Всички хукват навън. От дъното зад паравана се появява Виолета, а от лявата част на сцената влиза Иззет и я измерва недоверчиво от горе до долу.

ИЗЗЕТ. Ти кой си? От къде влезе?

НОВАТА. През вратата. През главния вход.

ИЗЗЕТ (на себе си, почесвайки се зад врата). Тоз момиче аз не познавам. (Плесва се по челото.) Бе тоз момиче да не е…

Влиза Софка.

СОФКА. О, о, Иззет! Вардиш ли?

ИЗЗЕТ (гордо). Вардя!

СОФКА. Я кажи на Виолета — Теменужка к’во вардиш?

ИЗЗЕТ. Вардя кур…, кул…, курултурния институт от вражески елементи. (Тихо на Софка.) Тоз момиче да не е елемент, промъкнал се в курултурната крепост?

СОФКА (двоуми се). Няма страшно, наш човек е. Слушай, сега чакаме да дойде европизацията…

ИЗЗЕТ. Разбрал шефкиня! Първо вардил социлизъма. Доди димукрация, вардил нея. Сига шъ вардя еврокурзацията.

СОФКА. Тъй, тъй Иззет. (Хваща го под ръка.) Ти вече не си пазач!

ИЗЗЕТ (Възмутено). Как няма да съм пазач, какъв ще съм?

СОФКА. Вече ще си бодигард, е, пак пазвантин ще рече, ама е по европейски!

ИЗЗЕТ. Разбрал шефкиня! Гадиборд!

СОФКА. Ела, сега да видим де ще пазиш да не ни изненада европизацията.

ИЗЗЕТ. Добре, шефкиня! Вода дадох гълъбите, тъкмо сега шъ ги раня.

СОФКА. Рани ги, Иззет, рани ги, ще ни трябват!

Излизат. Новата стои зад компютъра. Влиза Куша, фръцкайки се, поправя, поприглажда дрехите си. Не вижда Виолета, мисли, че е сама.

КУША. Къде са ми обожателите, пардон, читателите? (Въздиша дълбоко.) И Манчо, моето поетче, къде е, що го няма?

Влиза Манол в абсурдно облекло, възкъси панталони, сандали и вълнени чорапи. Тиранти и карирана риза. Куша е с гръб. Той й декламира.

МАНЧО.

Де е мойта Куша, мойта дивна круша — златна и узряла (малко попрезряла), но мъжа у мен видяла!

Калуша се разтапя от удоволствие и продължава да стои с гръб и кокетничи.

МАНЧО.

Де си ми Калушке, мила моя дружке, не мъчи ми ти перото, хайде с мен в леглото!

Манол я сграбчва откъм гърба през кръста.

КУША (виква). Ау, майсторе Маноле, ти за мен си писал! (Забелязват Виолета и се сконфузват.)

МАНЧО.

Тук ме праща Тотка наш’та мила, стара котка, че дошло едно момиче, дето ми е лика и прилика!

Куша се нацупва и я посочва с ръка.

КУША. Тя е Виолета!

ПОЕТЪТ. О, доня Виолета, сър Манчо на Вашите услуги! (Прави реверанс.)

НОВАТА (настрани). О, да сър Манчо Кукуриг най-вече. Аз съм Виолета, Ваше поетическо съцветие. (Прави реверанс.)

ПОЕТЪТ. Значи Виолетка — Гергинка — Теменужка — Нушка. И стихчето е тука! (Декламира стихът за Куша леко променен.)