Читать «Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия» онлайн - страница 7

Де е мойта Нушка, мойта дивна крушка млада, но узряла и мъжа у мен видяла. Ето те и тебе Нушке, мила моя дружке, не мъчи ми ти перото, хайде с мен в леглото!

Виолета го гледа сащисано. Куша го хваща и го дърпа.

КУША. Маноле! Ти за мене пишеш! (Гледа злобно към Виолета и тегли поета навън, а той декламира.)

Нашата шефкиня, нашата богиня, ми заръча спешно, химнче да напиша ази, що Европа да поблазни, да се юрне тука, да изрине ни боклука!

Виолета проследява как Куша го извлачва навън.

НОВАТА. Господи, ако те има, подскажи ми, какво е това?

Сцената е полутъмна, на нея се появяват силуети, ръкомахат, скупчват се, съветват се, шепнат си, после излизат.

Второ действие

Сцената изглежда по същия начин, както в първо действие. Тъмна е. Влиза Софка мъкнеща две огромни тикви и торба с покълнали картофи. На врата й под брошката от изкуствени камъни свети фенерче. Тя строполява тиквите пред ъгъла на масивното бюро, почти на авансцената. Оглежда се предпазливо в тъмнината, отива до мястото за портрет на вожд, мери пред него няколко крачки, оглежда, преценява.

СОФКА. Идеално! Тъкмо за два реда. (Изважда от торбата малка мотичка Разкопава леха. Навежда се с гръб към сцената и реди картофите. На себе си.) Нека да са ми тука под ръка, че не се знае тая пуста европеизация кога ще дойде. (Засява и втория ред и покрива с мотичката.) Сигурно ще е гладна, щом е допряла до нас, няма начин, ще я раним. (Тъкмо е засяла картофите, на сцената светва, влиза Виолета, часовникът започва да цъка.)

НОВАТА. Защо стоиш на тъмно? (Софка се сепва и скрива торбата и мотичката зад гърба си.)

СОФКА. Как ще съм на тъмно, имам си фенерче! Нашият вожд ни ги купи! Като спре тока, заради режима, да си светим.

НОВАТА. Сега вече тока няма да спира, в Европа не спира.

СОФКА (злорадо). А-а, няма да спира, той като не спира, ние ще го спрем, иначе к’во ще ги правим тия фенерчета?

Влиза Калуша, последвана от старец обожател и сяда зад бюрото си. Старецът се спъва в кабелите на компютъра и пада по очи. Софка мушва торбата с мотичката зад тиквите. Старецът се надига и гледа злобно към Виолета и компютъра.

СТАРЕЦ. Да му се не види и екскремента му ниеден. Ще ме спъва той! (Посяга да блъсне с юмрук монитора.) Като са ги нацвъкали навсякъде, ето и в нашия затънтен край, чак! К’во реки от мед и масло ли чакат да потекат, а тия младите като са ги зяпнали тез компюренти… (Влиза друг старец.)

СОФКА. Шът! Сус! Ще вземе да ни чуе европизацията през компютора и тогаз?! Ето, писма трябва да й пращаме. Сядайте и умувайте какво ще правим…

ДРУГ СТАРЕЦ. Е, какво ще правим — пир по време на европеизация, как какво?

СОФКА. Той пирът е ясен — и картофки засях, и тикви донесох, ще й сварим, и месце, и винце ще се намери. Вие сядайте и мислете как ще я посрещаме кулуртурно… (Старците се захлупват по масите, някои четат, други дремят, а Софка отива в кабинета си.)

Нахлува поетът Манчо, яхнал метлата на чистачката и крещи, всички подскачат от виковете му.

ПОЕТЪТ. Намерих си кон! Цял Пегас си намерих! Сега ще препусна далеч евро… как беше… европеизацията да доведа, та да царува во век! (Препуска до мястото на портрета, прави реверанс.) Време е оттук европеизацията да ни гледа! Ще ме извините, дами!