Читать «Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия» онлайн - страница 4

НОВАТА (прекъсва я). Виолета съм.

СОФКА. Е, все там — Теменужка, Гергинка, остани тук да вардиш, може да дойде някой… диверсант (Старците се вайкат и шепнат, отстъпвайки към дъното на сцената, където зад паравана е Софкина одая.)

СТАРЦИТЕ (всички). Ау, ау, европирзацията да не би… (Всички са зад паравана. В контражур се вижда Софка права, даваща наставления, ръкомахаща.)

Новата е сама, разхожда се, разглежда книгите, взема една, сяда зад бюрото и се зачита. Влиза баба Тотка.

БАБА ТОТКА. А, а, миче, пак добър ден! Аз тез книги съм ги чела! Дай ми едни такива хубави кат „Нонкината любов“, как ти беше името?

НОВАТА. Виолета.

БАБА ТОТКА. Да, бе, Теменужка, Нушка, помня! Та казвам да ми дадеш едни такива любовни, значи две-три книги, като „Простата Мария“, дето пише едно и също в тях, нали ме разбираш, за любов, ама едни и същи.

НОВАТА. Ами то в повечето книги пише за любов.

БАБА ТОТКА. А?

НОВАТА (високо). За една и съща любов пише по книгите! (Подава й други книги.)

БАБА ТОТКА. Ти чела ли си ги тез книги?

НОВАТА. Не съм, аз не чета за любов!

БАБА ТОТКА. Ко, а? Не четеш за любов?! (Учудено.)

НОВАТА. Не чета, аз я практикувам. (На себе си.) Аз все пак съм във възраст за практикуване.

БАБА ТОТКА. Ти булче ли си?

НОВАТА. Не съм! (Леко възмутено.)

БАБА ТОТКА. А?

НОВАТА (виква). Не съм! Мома съм!

БАБА ТОТКА. А-а, тъй ли? (Потрива ръце.) Шъ тъ уженим! Тука има едно момче, пуетче, какви стихове пише само! Ще сте си лика прилика!

НОВАТА. Не ща да ме…

БАБА ТОТКА (прекъсва я). Шъ тъ оженим! Де е Софка, де са другите?

НОВАТА. Там. (Посочва.) В Софкина одая.

БАБА ТОТКА. (Навежда се към бюрото.) Таз книга (дърпа книгата, но Виолета я спира с ръка) дето я четеш, каква е? Кой я е написал?

НОВАТА. Еразъм Ротердамски.

БАБА ТОТКА. Кой?

НОВАТА (високо). Еразъм!

БАБА ТОТКА (недочула). Нарязан! (Вайка се.) Ех, ех, нямало майка му как да го кръсти, завалийчето… Как се казва книгата?

НОВАТА. „Възхвала на глупостта“!

БАБА ТОТКА. „Възхвала на хубостта“! Като я прочетеш, ще ми я дадеш, и аз съм била хубава! (Врътка се, кокетничи по сцената. Виолета я гледа изумено.) Отивам при Софка да чуя за тая курзация, ама ще ти проводя пуета, шъ тъ уженим ний, шъ тъ уженим! (Отива зад паравана.)

НОВАТА (суети се, обикаля). Къде съм? Какво е това? Къде съм попаднала?

Влиза Мая бършейки пода с дървен прът и парцал.

МАЯ. В културен институт от национално значение!

НОВАТА. Ти защо си тук?

МАЯ. За да бърша прахта на института и да го мия, да не въди мухъл, плесени, че може и да гъбяса! А ти защо си тук?

НОВАТА. Домъчня ми за мястото, в което съм родена. От дете живея по чужди земи с баща ми и жена му. Той е дипломат.

(Движейки се сред стелажите хваща книга и зачита.) „Като слънцето и въздухът за всяко живо същество“ (Хваща друга.) „Идеологическа диверсия“ (Оставя я, взема друга.) „Марксистко-ленинска естетика“, „Моралният облик на младото поколение“ (Пита се.) То младо поколение има ли тук?