Читать «Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия» онлайн - страница 3

МЛАДЕЖЪТ. Изкюз ми, уеър из дъ тойлет?

СОФКА. Ъ?

МЛАДЕЖЪТ. Казвам хелоу готина, де е кенефа, де сте скатали писоара?

СОФКА (Софка се окопитва и виква). Това е институт с национално културно значение! Тоалетната е отвън!

МЛАДЕЖЪТ. О’кей, о’кей, само не викай, че ми разваляш слуха! (Излиза. Софка се окопитва.)

СОФКА. Млади! Тоалета не могат намери! (Пауза.) Та значи призрак европейски се чака да пристигне и в нашия културен институт, наречен още европеизация. Трябвало да станем европейци, демек да се цивилизуваме по европейски. Да сме били като другите народи, хм, щели да ни пращат евроармагани от европеизацията. Да се приобщим към тях. (Настрана.) Притрябвало ми е да се приобщавам!

СТАРЕЦ. И кога ще дойде евро… как й беше името?

СОФКА. Европеизация! Щом се приготвим! А тя ще ни наблюдава! (Софка намества очилата и чете от писмото.) „… И ще Ви се явя, когато сте готови.“ Тъй пише.

СТАРЕЦ. А как ще си хортуваме с нея?

СОФКА. Ще ни пратят свръзка.

ДРУГ СТАРЕЦ. Каква ще бъде свръзката? Ятаци ще има ли?

СОФКА. Не. (Въздъхва.) партизанлък…

НОВАТА: Мисля че от познатия ви партизанлък в класическа форма, няма да има нужда. Техните партизани се наричат еврокомисари. Преди сте имали политкомисари, сега ще имате еврокомисари.

СОФКА (заядливо). Ти откъде знаеш?

НОВАТА. Поживяла съм по Европата, та съм наясно. Вероятно ще ви пратят…

СОФКА (прекъсва я). Да, разбрах, директиви ще пратят по компютор, по мрежа някаква. Само да не ни емнат сега и мрежа да им плетем! (Старците роптаят.) Интермрежа де, тъй де…

НОВАТА. Тя тая мрежа вече е изплетена. (Влиза пчеличката Мая и вика отдалече.)

МАЯ. Армаган ви нося! Европеизацията иде! (Всички се стряскат, освен Виолета и почват да се тюхкат.) Армаган ви нося! (Стоварва кашони на бюрото. Новата се премества леко встрани.)

СТАРЦИТЕ (вкупом). Къде е? Къде е? (Скупчват се около бюрото, избутват Виолета и дърпат кабели, като се чудят кое къде да мушнат. Намесва се и Софка.)

НОВАТА. (Леко настрана, избутана пред бюрото на авансцената.) Америка е открита преди пет столетия, но не пречи пак да я открием!

(Суетят се, усукват се в кабелите, препъват се. Софка се ядосва, гледа злобно, обръща се към Новата.)

СОФКА. Да, ама тоз компютор наш човек го е изобретил!

НОВАТА. Знам, но в Америка и американец печели от него!

СОФКА. Я, ела, помогни, не ме поучавай! (Правят й място да свърже компютъра.)

СТАРЕЦ. Ц-цъ-цъ! От тоз телевизор ли ще ни командва еврокурзацията?

НОВАТА. На тоз телевизор му се вика монитор, това е клавиатурата, това мишката…

СОФКА. Мишка ли? За какво ни е мишка?! Ние тука ей такива (показва с жест) плъхоци си имаме! Мишки ще ми пращат!

НОВАТА. Тая „мишка“ командва ком…

СОФКА (прекъсва я). Хе, хе, де се чуло и видяло мишка да командва! Тя тая европеизация съвсем ще е закъсала щом мишки я управляват! (Портретът пада отново. София хуква, вдига го, целува го, понечва да го закачи.) Ех, вожде наш, как хубаво ни беше с тебе. (Слага портрета под мишница. Обръща се към останалите.) Всички в моя кабинет, немедлено! Ще поставям задачките по случай посрещането на европеизацията! (Обръща се към Новата.) Ти, Гергино…