Читать «Криворазбраната европеизация (Трагикомична сатира в 3 действия» онлайн - страница 2

СОФИЯ. Не ща нов! С тоя ни е добре!

КУША. Беше ни добре! (Поправя я.)

Както си стоят потресени, влиза младо момиче, оглежда се. Те я виждат, изправят се, обръщат се към нея и я измерват с погледи от горе до долу.

СОФИЯ. Ти трябва да си новата?

НОВАТА. Ами, май да, аз съм последната новодошла.

СОФКА. Аз съм София, тя е Калуша. Софка и Куша.

НОВАТА. Мъдрост значи, аз съм Виолета.

СОФКА. Да… тук е събрана всичката мъдрост по тия земи, това е храм на мъдростта. Но сега сме кахърни. Щели да сменят вожда, да идва нов, европеизация някаква.

НОВАТА. Е, че какво, не е лошо, промяната е движение, гледайте мъдро на…

СОФКА И КУША (в един глас). Как?

СОФКА. Ти нищо не разбираш! Ний на тоя вожд дължим всичко!

КУША (добавя). Всичко, дори живота си…

СОФКА. Ти стой тук! Ще ни помагаш. Сега разглеждай, свиквай, ние отиваме да кажем на другите. И пази! Да не вземе да се появи от нейде тази европеизация, че не сме готови да я срещнем. (излизат.)

Новата обикаля, разглежда. Сяда зад бюрото и разлиства вестниците, които си е донесла. Влиза баба Тотка.

БАБА ТОТКА. А, миче, добър ден! Аз съм баба Тотка, често идвам. Ти коя си? Как ти е името?

НОВАТА. Аз съм Виолета.

БАБА ТОТКА. Как?

НОВАТА (по-високо). Виолета.

БАБА ТОТКА. Как, как, че не дочувам?

НОВАТА (крещи). Виолета!

БАБА ТОТКА. А, а, добре, Теменужка, значи по нашему, аз малко недочувам, ама рекох да не си, чакай, кво беше, да не си евро… евроку… абе, да не си пизацията? Аз недочувам, ама чух, Софка и Куша хукнали като луди… някаква пизация щяло да идва?

НОВАТА. И аз така чух.

БАБА ТОТКА. Ама ти, като си толкова младо, що си тук?

НОВАТА. Ами, не знам, и аз почвам да се чудя!

БАБА ТОТКА. Е, нищо, нищо, и аз се чудех, ама… свиква се. (Слага книги на бюрото.) Я ми дай нови книги.

НОВАТА. То май нови няма.

БАБА ТОТКА. Дай каквито има, за любов да пише.

Виолета й струпва пет — шест книги, тя ги доближава до носа и очилата си, взема ги.

БАБА ТОТКА. Аз и недовиждам. Хайде, със здраве!

Излиза от сцената. Виолета става отива по-назад на сцената, зачита заглавията на вестниците на глас.

НОВАТА: „Безкрайна младост“, „Четвърта възраст“, „Глума“, „Разбойническо дело“. Ама тия вестници са от миналия век! Отпреди… (Започва наум да смята, а към сцената се носят стъпки и гласове. Тя се връща на мястото си зад бюрото. Чуват се скандирания.)

„Много сме, силни сме, млади сме!“

На сцената се появяват с маршова стъпка София, Куша, Душко Бездушков и неколцина старци. Сядат по масите. Софка се възправя пред тях, попоглежда портрета на вожда и почва с прискърбен тон.

СОФКА. Друга… Братя и сестри! До нас дойде вестта, че… (подсмърча) един призрак броди над огнището ни родно — призрак европейски. (В този миг портрета на вожда пада и отдолу лъсва петолъчката.)

СОФКА. (Бясно измерва Душко отгоре до долу). Душко Бездушков, колко пъти рекох да го заковеш тоя портрет както трябва, да не пада!

ДУШКО БЕЗДУШКОВ. Да, мъдрост моя, извинявай, слънценосна. Сега… (Отива до портрета, обърсва го с опакото на ръкава си и го закача. Връщайки се на мястото си измърморва.) Но нали сега ще има нов? (Софка го изглежда убийствено и съска. Влиза младеж с рапърска стъпка, облекло и поведение. Обръща се към Софка.)