Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 34

— Защо? — попита Тенака.

— Защото те харесвам — каза Ческа и го потупа по рамото. — А и кой знае — някой ден ти може да си граф.

— Това е малко вероятно.

— Така е, приятелю. Но Бронзовият дом напоследък има лош късмет. Както Орин каза, всичките му деца са мъртви. Единствено Арван оцеля.

— Той изглежда силно дете.

— Наистина. Но външният вид може да е измамен, нали?

Тенака не бе сигурен какво означават думите на Ческа, ала знаеше, че под тях има подмолни течения и мрачни обещания. Така че не каза нищо.

* * *

По-късно Тенака слушаше смълчан, докато Валтая описваше спасяването си на пазара и подкупването на нощния страж, за да ги пусне през северната порта на града. Ананаис бе донесъл огромна раница, пълна с храна, както и два лъка и осемдесет стрели в колчани от сърнешка кожа. Валтая имаше допълнителни одеяла и навито платнище за малка палатка.

След като се нахраниха, Тенака отведе Ананаис сред дърветата. Намериха закътано местенце и разчистиха снега от няколко камъка, преди да седнат, за да говорят.

— В Скода има въстание — каза гигантът. — Две села били плячкосани от Легиона на Ческа. Един местен на име Райван събрал малка армия и избил бандитите. Казват, че хората се събират под командването му, но не мисля, че ще издържи. Той е от простолюдието.

— Не е от Кръвта, имаш предвид — вметна сухо Тенака.

— Нямам нищо против обикновените хора. Но това значи, че Райван няма обучението да планира кампания.

— Какво друго?

— Две въстания на запад — и двете безмилостно потушени. Всички мъже са разпънати на кръст, полята са засети със сол. Знаеш системата!

— Ами на юг?

— Трудно е да се каже. Новините са малко. Но Ческа е там. Не мисля, че ще се надигнат. Говори се, че има тайно общество, което се бори срещу него, но това вероятно са само приказки.

— Какво предлагаш? — попита Тенака.

— Нека идем в Дренан, да убием Ческа и да се пенсионираме.

— Толкова просто?

— Най-добрите планове винаги са прости, Тани.

— Ами жените?

Ананаис сви рамене.

— Какво можем да сторим? Казваш, че Реня иска да бъде с теб? Ами нека дойде. Ще я оставим при приятелите ни в Дренан. Все още познавам неколцина, на които мисля, че мога да разчитам.

— Ами Валтая?

— Тя няма да остане с нас. Тук няма нищо за нея. Ще я оставим в следващия град.

Тенака повдигна вежда.

— Нищо за нея?

Ананаис отмести поглед.

— Вече не, Тани. Някога, може би.

— Добре. Ще се запътим към Дренан, но с леко отклонение на запад. Скода би трябвало да е много красив по това време на годината.

Двамата се върнаха в лагера, за да открият, че там ги чакат трима странници. Тенака каза тихо:

— Огледай се наоколо, Ани. Виж колко още изненади ни чакат.

После пристъпи напред. Двама от мъжете бяха воини, приблизително на възрастта на Тенака. Третият беше възрастен човек, сляп и с раздърпаната синя роба на търсач.

Воините се приближиха към Тенака. Приличаха си неестествено много — чернобради, със сурови очи, макар че единият бе почти незабележимо по-висок от другия. По-ниският заговори пръв:

— Аз съм Галанд, а това е брат ми, Парсал. Дойдохме да се присъединим към теб, генерале.