Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 36

— Да. Воини свещеници, които прекарвали живота си в това да прочистят сърцата си, преди да потеглят, за да умрат във война в някоя далечна страна. Орденът е отмрял преди години.

— Тъмните тамплиери са гнусна пародия на Тридесетте. Те почитат Духа на Хаоса и силите им са черни и смъртоносни. Всяка форма на жестокост е радост за тях и са могъщи воини.

— И Ческа ги е пратил срещу мен?

— Така изглежда. Води ги мъж на име Падаксес. Във всеки храм има шестдесет и шестима тамплиери, а в Дренай има десет храма. Силите им са отвъд тези на обикновените хора.

— Ще са им нужни — каза мрачно Тенака. — А останалата част от посланието?

— Мисълта е по-бърза от стрелите? Това означава, че трябва да надхитриш враговете си. Кралят отвъд Портата обаче е мистерия. Ти би трябвало да я разгадаеш.

— Защо?

— Защото посланието е за теб. Ти трябва да си част от него.

— Ами твоето послание?

— Какво за него?

— Какво означаваше?

— Означаваше, че трябва да пътувам с теб, макар и да не го искам.

— Не разбирам — каза Тенака. — Ти имаш свободна воля — можеш да ходиш където си искаш.

— Предполагам — отвърна Катерача с усмивка. — Но е време да открия пътя си. Спомняш ли си думите на стареца? „От Бронза си дошъл“? Моят прадядо е Регнак Странника. „Родственик на Сянката“? Това си ти, братовчеде. „Тъмни копия дебнат“? Тамплиерите. Червеното, което нося? Кръвта на Бронзовия граф. Бягах достатъчно дълго.

— Арван?

— Да.

Тенака постави ръце на раменете на младия мъж.

— Често съм се чудил какво е станало с теб.

— Ческа нареди да ме убият и аз избягах. Прекарах дълго време в бягство. Твърде дълго! Не съм особено добър с меча, имай го предвид.

— Няма значение. Радвам се да те видя отново.

— И аз теб. Проследих кариерата ти и дори си водех дневник за постиженията ти. Вероятно още е някъде из Делнох. Между другото, старецът каза още нещо, в самото начало. Каза, че има трима. Злато, Лед и Сянка. Ананаис е Златния, а ти си Ханът на Сенките. Кой е Ледът?

Тенака извърна поглед към дърветата.

— Някога имаше един човек. Беше известен като Ледения убиец, защото живееше само за смъртта. Името му е Декадо.

* * *

В продължение на три дни пътниците се движеха край гората, все на юг и на запад към планините Скода. Времето ставаше все по-топло и снегът отстъпваше пред пролетното слънце. Вървяха предпазливо и на втория ден откриха тялото на слепия търсач, коленичил до един изкривен дъб. Земята бе прекалено твърда, за да могат да го погребат, така че го оставиха там.

Галанд и брат му спряха при трупа.

— Не изглежда твърде нещастен — каза Парсал и се почеса по брадата.

— Трудно е да прецениш дали се усмихва, или смъртта е разтеглила устните му — отвърна Галанд. — Няма да изглежда особено щастлив след месец.

— Ами ние? — прошепна Парсал.

Галанд сви рамене и братята продължиха след останалите.

Галанд беше по-голям късметлия и определено по-проницателен от мнозина воини от Дракона. Когато дойде заповедта за разтурянето, той потегли на юг, криейки миналото си. Купи си малка ферма близо до гората Делвинг, югозападно от столицата. Когато започна ужасът, никой не го обезпокои. Ожени се за момиче от селото и си създаде семейство, но тя изчезна в един ясен есенен ден преди шест години. Говореше се, че съчетаните крадат жени, ала Галанд знаеше, че тя никога не го е обичала… а и един момък от селото на име Каркас изчезна в същия ден.