Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 192

— Може би е така, генерале — съгласи се Райван. — А това къде поставя теб?

— На власт — каза той и излезе от стаята.

Отвън Гитаси, Субодай и Ингис чакаха с повече от хиляда надирски воини. Легионът беше обезоръжен.

Внезапно от запад проехтя рог и всички глави се обърнаха натам. Воинът Турс и петстотин скодски мъже се появиха в долината, следвани от десет хиляди легионери, тежковъоръжени и в бойна формация. Райван си проправи път край Хана и притича до Турс.

— Какво стана? — попита тя.

Младият воин се ухили.

— Легионът се вдигна на бунт и се присъедини към нас. Дойдохме възможно най-бързо.

Той се огледа и видя телата, пръснати по стената и земята.

— Виждам, че Тенака е спазил думата си.

— Надявам се — каза тя.

Изпъна се и се върна при Тенака.

— Благодарности, генерале, за помощта ти — каза Райван официално. — Искам да знаеш, че цялата дренайска нация ще повтори думите ми. Бих желала да ти предложа гостоприемството на Дрос Делнох за известно време. Докато си там, аз ще отпътувам до Дренан, за да събера материален израз на благодарността ни. Колцина мъже водиш?

— Четиридесет хиляди, Райван — отвърна той с празна усмивка.

— Десет златни рака на глава приемливи ли са като израз на признателността ни?

— Напълно!

— Ела с мен за момент — каза тя и го поведе в горите отвъд стената.

— Мога ли все още да ти вярвам, Тенака? — попита тя.

Той се огледа.

— Какво би ми попречило да превзема тази земя?

— Ананаис — отвърна Райван просто.

Той кимна сериозно.

— Права си — сега това би било предателство. Прати златото в Делнох и аз ще се оттегля на север. Но знай, че ще се върна, Райван. Надирите също имат съдба, която ги чака.

Той се обърна, за да си тръгне.

— Тенака?

— Да?

— Благодаря ти за всичко, което стори. Говоря сериозно.

Той се усмихна и за момент старият Тенака погледна от очите му.

— Върни се във фермата си, Райван. Наслаждавай се на живота — заслужила си го.

— Не смяташ, че политиката ще ми подхожда?

— Ще ти подхожда даже твърде добре — просто не искам да ми бъдеш враг.

— Само времето ще покаже — каза тя.

Райван изпроводи Тенака с поглед, докато той се връщаше при хората си.

Останала най-накрая сама, тя сведе глава.

И заплака за мъртвите.

Епилог

Народът приветства владичеството на Райван и дренайците скоро започнаха да забравят годините на ужаса на Ческа. Машините в Гробището бяха унищожени. Лейк сформира наново Дракона и се доказа като опитен и харизматичен генерал. Катерача се ожени за Равена, дъщерята на Райван, и зае мястото си на Граф на Дрос Делнох и Пазител на Севера.

Тенака Хан води множество граждански войни, привличайки всяко победено племе в собствената си армия. Реня му роди трима сина.

Десет години след смъртта на Ческа тя умря при раждане. Тогава Тенака Хан събра армията си и потегли на юг към Дрос Делнох.

Катерача, Лейк и Райван го очакваха.

И портите бяха затворени.

1

„He lost face“ — непреводима игра на думи, която означава „изгуби достойнство, не можеше да ги гледа в очите“. — Б.пр.