Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 35

— С каква цел?

— За да свалим Ческа. Защо иначе?

— Нямам нужда от помощ за това, Галанд.

— Не зная каква е тази игра, генерале. Златния беше в Соуса и каза на тълпата, че Драконът се завръща. Е, ако е така, значи и аз се завръщам. Ти не ме разпозна, нали?

— Наистина — каза Тенака.

— Тогава нямах брада. Бях Бар Галанд от Трето крило под командването на Елиас. Бях Майстор на Меча и те победих в турнир веднъж.

— Спомням си. Стойката на полумесеца! Щеше да ми изтръгнеш гръкляна. Вместо това се разминах с ужасна синина.

— Брат ми е също толкова добър. Искаме да служим.

— Няма на какво да служите, приятелю. Планирам да убия Ческа. Това е работа за убиец — не за армия.

— Тогава ще те съпровождаме, докато приключиш работата си! Бях болен от треска, когато дойде зовът за повторното сформиране на Дракона. Оттогава съм болен от мъка. Мнозина добри мъже паднаха в този капан. Това не е редно.

— Как ни намерихте?

— Последвах слепеца. Странно, не мислиш ли?

Тенака отиде до огъня и седна срещу търсача.

Главата на мистика се вдигна.

— Търся Факлоносеца — каза той със сух шепот.

— Кой е той? — попита Тенака.

— Тъмният Дух е надвиснал над земята като огромна сянка — прошепна мъжът. — Търся Факлоносеца, от когото всички сенки бягат.

— Кой е този, когото търсиш? — попита настоятелно Тенака.

— Не зная. Ти ли си?

— Съмнявам се. Ще ядеш ли с нас?

— Сънищата ми казаха, че Факлоносеца ще ми донесе храна. Ти ли си това?

— Не.

— Има трима — каза мъжът. — Злато, Лед и Сянка. Един е Факлоносеца. Но кой? Имам послание.

Катерача се приближи и коленичи до стареца.

— Търся истината — каза той.

— Аз нося истина — отвърна мистикът и протегна ръка.

Катерача пусна сребърник в дланта.

— От Бронза си дошъл, изтерзан и преследван, притеглен към пътя на баща си. Родственик на сянката, никога в покой, никога смълчан. Тъмни копия дебнат, черни криле, които поглъщат. Ти ще останеш непоколебим, когато други бягат. То е в червеното, което носиш.

— Какво значи това? — попита Тенака.

Катерача сви рамене и се оттегли.

— Смъртта ме вика. Трябва да отговоря — прошепна мистикът. — А Факлоносеца не е тук.

— Кажи ми посланието, старче. Аз ще го предам, обещавам ти.

— Тъмни тамплиери яздят срещу Принца на Сенките. Той не може да се скрие, защото факелът е ярък в нощта. Ала мисълта е по-бърза от стрелите, а истината — по-остра от мечовете. Зверовете могат да паднат, ала само Кралят отвъд Портата може да ги събори завинаги.

— Това ли е всичко? — попита Тенака.

— Ти си Факлоносеца — каза мъжът. — Сега те виждам ясно. Ти си избран от Източника.

— Аз съм Принцът на Сенките — каза Тенака. — Ала не следвам Източника, нито кой да е друг бог. Не вярвам в никой от тях.

— Източникът вярва в теб — каза старецът. — Сега трябва да вървя. Почивката ми е близо.

Отдалечи се с накуцване от лагера — босите му крака бяха посинели от снега. Катерача се върна при Тенака и попита:

— Какво ти каза той?

— Не го разбрах.

— Кажи ми думите — отвърна Катерача и Тенака ги повтори. Младият мъж кимна. — Част от тях е лесна за дешифриране. Тъмните тамплиери например. Чувал ли си за Тридесетте?