Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 24

— Ти поиска шампион, нали?

Малиф се усмихна. Новодошлият беше огромен, ала съчетаният се извисяваше много над него.

Какъв прекрасен ден наистина!

— Свали маската си, за да видим кой си — нареди той.

— Това не е нужно и не е част от закона — отвърна мъжът.

— Наистина не е. Добре. Съревнованието ще се реши в двубой без оръжия.

— Не! — извика Валтая. — Моля ви, сър, размислете — това е лудост! Ако аз трябва да умра, нека бъда сама. Примирила съм се с това, вие само правите всичко по-трудно.

Мъжът не ѝ обърна внимание и извади от широкия си черен колан чифт кожени ръкавици.

— Позволено ли ми е да ги нося? — попита той.

Малиф кимна и съчетаният пристъпи напред. Беше висок почти два метра и половина, с огромна лисича глава. Ръцете му завършваха със зловещо извити нокти. От пастта му се изтръгна ниско ръмжене и устните се разделиха, за да разкрият блестящи зъби.

— Има ли правила за този двубой? — попита мъжът.

— Не, никакви — отвърна Малиф.

— Чудесно — каза другият и заби юмрук в устата на звяра. Един зъб се строши и във въздуха пръсна кръв. После мъжът скочи напред, нанасяйки удар след удар в главата на създанието.

Ала съчетаният беше силен и след първоначалния шок изрева предизвикателно и се хвърли в настъпление. Един юмрук отметна главата му назад, но ноктите му се стрелнаха напред. Мъжът отскочи и от плитките резки на гърдите му под разкъсаната туника прокапа кръв. Двамата започнаха да се въртят в кръг един срещу друг.

Съчетаният скочи и мъжът се хвърли във въздуха с краката напред. Ботушите му се забиха в лицето на звяра. Създанието падна на земята, а воинът се претърколи на крака и се затича напред, за да го изрита. Ала съчетаният стрелна едната си ръка и го събори. Звярът се изправи до пълната си височина, после залитна с оцъклени очи и изплезен език. Мъжът се хвърли напред, удряйки отново и отново главата на чудовището. Съчетаният се срина по очи в прахта на пазарния площад. Мъжът застана над него. Гърдите му се надигаха и спускаха учестено. После се обърна към вцепенения Малиф.

— Освободи момичето! — каза той. — Свърши се.

— Магия! — изрева Малиф. — Ти си заклинател. Ще изгориш с нея! Дръжте го!

Разнесе се гневен рев и тълпата се хвърли напред.

Ананаис се ухили и скочи на платформата, докато противникът му се препъваше назад в опит да извади меча си. Гигантът го удари и той падна на земята под кладата. Стражите се обърнаха и побягнаха, а Катерача се качи до ко̀ла и преряза въжетата с кинжала си.

— Хайде! — извика той и хвана Валтая за ръката. — Трябва да се измъкнем оттук. Скоро ще се върнат.

— Кой ми взе наметалото? — изрева Ананаис.

— У мен е, генерале — извика един брадат ветеран.

Гигантът наметна дрехата на раменете си, закопча я и вдигна ръце, за да накара тълпата да утихне.

— Когато попитат кой е освободил момичето, кажете им, че е била армията на Тенака Хан. Кажете им, че Драконът се завръща.

— Бързо, насам! — извика Катерача и поведе Валтая към една тясна уличка.

Ананаис скочи леко от платформата и ги последва, като спря само колкото да погледне безжизнения Малиф, чийто врат бе гротескно изкривен. Сигурно е паднал лошо, помисли си Ананаис. Но пък ако падането не го беше убило, щеше да го стори отровата. Той внимателно свали ръкавиците, натисна скрития спусък и върна капачетата на иглите на местата им над кокалчетата. После прибра ръкавиците в колана си и се затича след Катерача и момичето.