Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 22

Тя седна на едно паднало дърво и скръсти ръце, загледана в дърветата.

— Мислех, че искаш да отидеш в Соуса — каза Тенака.

— Не. Аулин искаше да ме отведе там.

— Е, къде искаш да идеш тогава?

— Още не съм сигурна. Ще те осведомя, като реша.

Тенака поклати глава, обърна се към гиганта и разпери ръце.

Ананаис сви рамене.

— Е, аз така или иначе ще ида. Трябва ни храна — и информация няма да ни е излишна. Ще видя какво мога да намеря.

— Не си навличай неприятности — предупреди го Тенака.

— Не се безпокой за мен. Ще намеря първата голяма тълпа високи мъже с черни маски и ще се слея с нея.

— Знаеш какво имам предвид.

— Да. Не се безпокой. Няма да рискувам половината от новата ни армия само за да събера информация.

Тенака проследи с поглед отдалечаващия се Ананаис и се върна при момичето. Избърса снега от дънера и седна до нея.

— Защо не отиде с него?

— Искаше ли да отида? — контрира тя и се обърна, за да погледне виолетовите му очи.

— Да искам? Какво имаш предвид?

Тя се приведе към него и Тенака усети мускусния аромат на кожата ѝ, отново забеляза стройната ѝ шия и тъмната красота на очите ѝ.

— Искам да остана с теб.

Той затвори очи, за да пресече магията на красотата ѝ. Ала ароматът остана.

— Това е лудост — каза и се надигна.

— Защо?

— Защото аз няма да живея твърде дълго. Не разбираш ли? Убийството на Ческа не е игра. Шансът ми за оцеляване е едно на хиляда.

— Игра е — каза тя. — Мъжка игра. Ти нямаш нужда да убиваш Ческа — не си принуден да поемаш товара на Дренай.

— Зная — отвърна Тенака. — Това е лично. Но аз ще стигна до края. Същото важи и за Ананаис.

— Както и за мен. Имам не по-малко причини от вас да мразя Ческа. Той преследва Аулин до смърт.

— Но ти си жена — каза той отчаяно.

Тя се засмя — богат звук, пълен с хумор.

— О, Тенака, как само копнеех да кажеш нещо глупаво. Ти винаги си толкова прав. Толкова умен. Жена, да! Да, жена съм. И отгоре. Ако бях поискала, можех да убия онези четирима войници и сама. Силата ми не е по-малка от твоята, може би дори е по-голяма, и мога да се движа също толкова бързо. Знаеш какво представлявам: Съчетана! Аулин ме срещна в Дренан, където бях сакато момиче с изкривен гръбнак и непотребен крак. Дожаля му за мен и ме отнесе в Гробището, където използва машините по начина, по който е било предвидено да бъдат използвани. Излекува ме, сливайки ме с един от любимците на Ческа. Знаеш ли какво използва?

— Не — прошепна Тенака.

Тя скочи мълниеносно от падналия дънер. Той вдигна ръце, когато тя го удари, и падна в снега. Въздухът излетя от дробовете му. Само за секунди момичето го бе приковало към земята. Той опита да се пребори, но не можеше да помръдне.

— Сля ме с пантера — каза Реня.

— Можеше просто да ми кажеш, щях да повярвам — отвърна той. — Демонстрацията беше излишна.

— Не и за мен. Защото сега си ми в ръцете.

Той се ухили… изви гръб и се извъртя. Реня отлетя наляво с писък на изненада. Тенака скочи отгоре ѝ и прикова китките ѝ зад гърба.

— Аз рядко съм в нечии ръце, млада госпожице — каза той.