Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 25

Приведоха се и влязоха в една врата встрани от павираната уличка. Ананаис ги настигна и се озова в притъмнена странноприемница със спуснати кепенци и столове, качени върху масите. Мъжът и момичето стояха при дългия тезгях.

Собственикът — нисък и оплешивяващ пълен човек — наливаше вино в глинени чаши. Той вдигна поглед, когато Ананаис пристъпи напред от сенките, и гарафата се изплъзна от треперещите му пръсти.

Катерача се извъртя рязко със страх в очите.

— О, това си ти! — каза той. — Движиш се много тихо за толкова едър мъж. Всичко е наред, Ларкас; това е човекът, който спаси Валтая.

— Радвам се да се запознаем — каза съдържателят. — Вино?

— Благодаря.

— Светът е полудял — продължи Ларкас. — Първите пет години, през които държах тази странноприемница, нямаше нито едно убийство. Всеки разполагаше с поне малко пари. Радост ми бяха онези дни. Светът е полудял! — Той наля вино на Ананаис и напълни наново собствената си чаша, която бе обърнал на един дъх. — Полудял! Мразя насилието. Дойдох тук заради спокойния живот. Фермерски град съвсем близо до Сентранската равнина — няма проблеми. А виж ни сега. Животни, които ходят като хора. Закони, които никой не разбира, а какво остава да им се подчинява. Информатори, крадци, убийци. Ако се изпърдиш по време на химна, те обявяват за предател.

Ананаис придърпа стол от една маса и седна с гръб към тях. Вдигна внимателно маската си и отпи от виното. Валтая дойде до него и той бързо извърна глава, за да допие виното си. После постави маската обратно. Тя пресегна ръка и докосна дланта му.

— Благодаря ти за дара на живота — каза тя.

— За мен беше удоволствие, господарке.

— Белезите лоши ли са?

— Не съм виждал по-лоши.

— Зараснали ли са?

— Повече или по-малко. Единият под дясното ми око се отваря от време на време. Оправям се и така.

— Ще го излекувам.

— Не е необходимо.

— Но е дреболия. Искам да го направя за теб. Не бой се. Виждала съм белези и преди.

— Не и като тези, господарке. Под тази маска няма лице. Ала някога бях красив.

— Все още си красив — отвърна тя.

Сините му очи пламнаха и той се приведе напред, стиснал юмрук.

— Не ме прави на глупак, жено!

— Просто исках да кажа…

— Знам какво искаше — искаше да си учтива. Е, аз не се нуждая от учтивост. Или разбиране. Някога бях красив и се наслаждавах на това. Сега съм чудовище и съм се научил да живея с истината.

— А сега ти слушай — нареди Валтая и се приведе напред, подпряна на лакти. — Онова, което щях да кажа, е, че външният вид няма никакво значение за мен. Делата рисуват по-ясни картини от кожа, висяща от кости и сухожилия. Онова, което стори днес, беше красиво.

Ананаис се облегна в стола си и скръсти ръце пред широките си гърди.