Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 190

Той заби брадвата си в гърба на първия съчетан и изскубна оръжието колкото можеше по-бързо, но вторият звяр вече се бе надвесил над Валтая.

— Насам, адско псе такова! — изрева Ананаис и създанието завъртя огромната си глава към нищожното човече с черна маска.

Съчетаният отблъсна брадвата, без да обръща внимание на раната на предмишницата си. После ноктите му се стрелнаха напред и раздраха маската на Ананаис, запращайки го на пода. Той падна тежко и изпусна оръжието си. Съчетаният скочи напред и Ананаис се претърколи до седнало положение, за да се изстреля с краката напред към чудовището. Ноктите се сключиха около празен въздух, когато ботушите на Ананаис намериха целта си и запратиха звяра към стената. Ананаис сграбчи брадвата си и я завъртя в смъртоносна дъга, забивайки я дълбоко в ребрата на създанието.

— Зад теб! — извика Райван, ала беше твърде късно.

Копието прониза гърба на Ананаис и излезе през долната част на гърдите му.

Той изсумтя и извъртя едрото си тяло, изтръгвайки оръжието от ноктите на съчетания. Противникът му скочи напред и той се опита да отстъпи, ала копието се заклещи в стената. Ананаис наведе глава и сграбчи звяра, за да го притисне в мечешка прегръдка.

Ноктите задращиха по лицето и врата му, ала могъщите ръце на Ананаис продължиха да дърпат съчетания към острието на копието, щръкнало от гърдите му. Чудовището нададе вой от болка и ярост.

Райван гледаше и сякаш времето спря.

Мъж срещу чудовище.

Умиращ мъж срещу създание на мрака. Сърцето ѝ кървеше с него, докато гледаше как мускулите на ръцете му се напрягат до предела си в съревнование със силата на звяра. Тя скочи на крака и заби кинжала си в гърба на съчетания. Това бе цялата помощ, която можеше да окаже на Ананаис… Но се оказа достатъчна. С едно последно конвулсивно дърпане той наниза съчетания на копието.

Навън грохотът на копита изпълваше планините. Мъжете от Легиона се обърнаха на изток, присвивайки очи, за да различат ездачите сред облака прах.

Дарик притича от палатката на Ческа. Какво ставаше, мътните го взели? Това делнохски конници ли бяха? После първата редица ездачи се появи от облака и устата му увисна.

Надири!

Той извика на мъжете си да формират стена от щитове около императора и извади меча си от ножницата. Невъзможно! Как бяха успели надирите да завземат Делнох толкова бързо?

Мъжете от Легиона заеха позициите си и вдигнаха щитове срещу ездачите. Ала те бяха твърде малко и никой нямаше копие. Водещите конници прескочиха стената и завъртяха жребците си, за да атакуват противника в гръб.

После стената се срина и войниците се затичаха във всички посоки, преследвани от надирите. Дарик падна на входа на палатката на императора с копие в гърдите.

Тенака Хан скочи от седлото и влезе вътре с меч в ръка.

Ческа седеше на коприненото си легло.

— Винаги съм те харесвал, Тенака — каза той.

Ханът пристъпи напред със смъртоносен блясък във виолетовите си очи.

— Ти щеше да си Бронзовия граф, знаеш ли? Можех да наредя да те заловят и убият във Вентрия, но не го сторих. — Ческа размърда дебелото си тяло, за да стане от леглото, и коленичи пред Тенака, кършейки ръце. — Не ме убивай! Остави ме да избягам — никога повече няма да те безпокоя.