Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 188

Олар вдигна поглед, в очите му имаше сълзи. Той извади меча си.

— Не се опитвах да избягам, Райван. Исках да застана до жена си и сина си.

— Зная, Олар. Но трябва поне да направим опит да удържим стената.

Лейк побутна Ананаис.

— Извади си меча, човече!

Ала гигантът не помръдна. Той вече не беше с тях, защото водеше съвсем друга битка насред каменна арена в друго време.

Райван се надигна и стъпи на ръба.

— Не отстъпвайте, момчета! Помислете само: помощта идва. Отблъснем ли тези изчадия, ще имаме шанс!

Ала гласът ѝ бе удавен от ужасяващ кръвожаден рев, когато съчетаните най-накрая се затичаха напред. Зад тях идеше Легионът.

Райван бързо слезе обратно на парапета, когато зверовете достигнаха стената. Нямаха нужда от стълби — със засилката си те просто прескочиха петметровото укрепление.

Блестяща стомана посрещна ръмжащи муцуни и остри нокти, ала първите защитници бяха пометени. Райван заби меча си в зяпналата паст на един съчетан и звярът строши острието със зъбите си. Ананаис примигна и се върна в настоящето. И двата му меча проблеснаха под ярката слънчева светлина. Един звяр се надвеси над него, но той се гмурна под първия свиреп замах на брадвата му и заби десния си меч в корема на чудовището, след което го изви. Съчетаният нададе ужасен вой и се свлече напред, обливайки с кръвта си облечения в черно воин. Ананаис се измъкна изпод звяра и извади меча си от тялото му, когато втори съчетан го атакува с боздуган. Той пусна десния си меч, стисна левия с две ръце и прокара острието през ръката на създанието. Ноктестата длан отхвърча във въздуха, все така стиснала боздугана, а чудовището изкрещя от болка и ярост и скочи върху Ананаис. Воинът приклекна и стиснал оръжието си с две ръце, го заби в корема на звяра, докато той се спускаше отгоре му; силата на удара изтръгна меча от хватката му.

Балан скочи от укреплението и притича двадесетина крачки назад. После се обърна и коленичи на тревата със затворени очи. Някъде в цялата тази болка и ужас трябваше да има смисъл и триумф. Вчера обединената сила на Тридесетте бе превърнала съчетаните обратно в хора. Сега бе останал само той.

Изпразни ума си от мисъл и се пресегна към спокойствието на Бездната, превръщайки липсата си на мисъл във връзка със зверовете. Пресегна се…

И се дръпна рязко от кръвожадната им ярост. Събра смелост и отново ги докосна.

Омраза! Ужасяваща, изгаряща, всепоглъщаща омраза. Почувства я и започна да пламти с нея, да мрази съчетаните, техните господари, Ананаис, Райван и целия свят.

Не. Не омраза. Никаква омраза. Ужасът се разнесе над него. Той беше недокоснат, неопетнен. Нямаше да мрази чудовище, създадено от друг, нито дори човека, който го бе създал.

Стената от омраза се издигаше навсякъде около него, но той я отблъсна. Не можеше да намери дори един спомен, с който да порази зверовете, защото те не бяха Дракон, затова използва единствената емоция, която бе сигурен, че са познавали като хора.