Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 191

Мечът се стрелна напред и се плъзна между ребрата на Ческа.

Императорът падна назад.

— Виждаш ли? — каза той. — Не можеш да ме убиеш. Силата на Духа на Хаоса е в мен и не мога да умра. — Той започна да се смее пронизително и пискливо. — Не мога да умра… аз съм безсмъртен… аз съм бог. — Той се изправи с олюляване. — Виждаш ли?

Примигна веднъж и отново падна на колене.

— Не! — изкрещя и падна по лице.

Тенака отряза главата му с един удар. После я вдигна за косата, излезе навън и се качи на коня си. Пришпори коня в галоп и бързо достигна стената, където чакаше Легионът. Всички легионери в равнината бяха избити и надирите се събраха зад хана, чакайки заповед за атака.

Тенака вдигна окървавената глава.

— Това е вашият император! Предайте се и никой няма да умре.

Един едър офицер се приведе над парапета.

— Защо трябва да вярваме на думата ти, надире?

— Защото това е думата на Тенака Хан. Ако отвъд онази стена има оцелели съчетани, избийте ги. Сторете го веднага, ако искате да живеете.

В болницата Райван, Лейк и Валтая се мъчеха да скършат копието, приковало Ананаис към мъртвия съчетан. Торн докуцука в стаята. От раната в ребрата му капеше кръв.

— Махнете се от пътя ми — каза той и вдигна падналата брадва. С един удар разби копието. — Сега го издърпайте оттам.

Те внимателно изтеглиха Ананаис от скършеното копие и го отнесоха на едно легло, където Валтая превърза раните на гърдите и гърба му.

— Живей, Ананаис — каза Райван. — Моля те, живей!

Лейк и Торн се спогледаха.

Валтая седна до Ананаис и хвана ръката му. Очите на воина се отвориха и той прошепна нещо, ала никой не можа да разбере думите. По бузите му покапаха сълзи и той сякаш гледаше зад гърбовете им. Опита се да се надигне, но не можа. Райван се обърна.

Тенака Хан стоеше на прага. Той пристъпи към леглото и се наведе, за да оправи раздраната маска върху лицето на приятеля си. Райван се отдръпна и Ананаис отново направи опит да говори. Тенака се наведе.

— Знаех… че… ще… дойдеш.

— Да, братко. Дойдох.

— Сега… всичко… свърши.

— Ческа е мъртъв. Земята е свободна. Ти спечели, Ани! Удържа стената. Както знаех, че ще стане. Напролет ще те отведа да видиш Степите. Ще ти покажа забележителностите: гробницата на Улрик, Долината на ангелите. Всичко, което поискаш.

— Не. Не… лъжи.

— Не са лъжи — каза Тенака безпомощно. — Не са лъжи. Защо, Ани? Защо трябва да умираш?

— По-добре… мъртъв. Няма горчилка. Нито гняв. Така и така… не съм кой знае… какъв герой сега.

Бучка заседна в гърлото на Тенака и сълзите покапаха от очите му върху раздраната маска. Ананаис затвори очи.

— Ани!

Валтая вдигна ръката му, търсейки пулс. Накрая поклати глава. Тенака се изправи, лицето му беше маска на яростта.

— Вие! — извика той, сочейки Райван, но ръката му се завъртя, за да обхване всички. — Вие, жалки отрепки! Той струваше колкото хиляда от вас.