Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 189

Обич.

Обичта на майката в студената страшна нощ; обичта на жената, когато всички други те предават; обичта на дъщерята, дадена свободно в бърза прегръдка, в първата усмивка на бебето; обичта на приятел.

Силата му нарасна и той запрати чувствата си като вълна върху пясъка.

Клането по стените беше ужасяващо.

Ананаис кървеше от десетина рани. Той с ужас видя как един съчетан скача върху Райван и я събаря от укреплението. Гигантът се хвърли след тях. Жената се извъртя във въздуха и звярът падна по гръб, докато тя се озова върху него. Тежестта ѝ изкара въздуха от дробовете му и виждайки шанса си, тя заби кинжала си в гърлото му, след което се претърколи, за да избегне ноктите. Чудовището се опита да се изправи със залитане и Ананаис го порази в гърба.

Над тях линията се разкъса и зверовете се пръснаха по парапета. Оцелелите скодци се разбягаха, ала съчетаните се спуснаха след тях и започнаха да ги посичат.

Внезапно звярът, който се намираше най-близо до Балан, се препъна, изпусна меча си и се хвана за главата. Отчаян вой изпълни въздуха и съчетаните навсякъде се спряха, а воините на Скода гледаха невярващо.

— Убийте ги! — извика Галанд и се затича напред, за да прокара меча си през един космат врат.

Мигът на бягство отмина и скодците атакуваха замаяните създания, поразявайки ги с десетки.

— Не! — прошепна Балан. — Глупаци такива!

Двама съчетани се обърнаха към коленичилия свещеник. Един боздуган се спусна със свистене и го запрати на тревата, а после ноктите на чудовището разкъсаха гърдите му и душата му напусна с крясък плътта.

Яростта на зверовете се върна и убийственият им рев заглуши звука на дрънчаща стомана. Галанд, Райван и Лейк притичаха с двадесетина воини до дървената болница. Докато Ананаис си пробиваше път към тях, един нокът издра гърба му, пробивайки кожения жакет и счупвайки реброто под него. Той се изви, завъртя меча си и съчетаният падна. Нечии ръце го издърпаха вътре и дървената врата се затвори с трясък.

Един космат юмрук разби дървените кепенци на прозореца и Галанд притича напред, пронизвайки врата на нападателя. Ноктеста лапа сграбчи жакета му и го издърпа към рамката. Той изкрещя веднъж, когато огромните челюсти се сключиха около лицето му, а после зъбите стиснаха и черепът му се пръсна като диня. Тялото беше извлачено през прозореца.

Острието на брадва разби горната част на вратата на сантиметър от главата на Ананаис. Валтая излезе от вътрешната стая с побеляло от страх лице. В ръката си стискаше игла и окървавена марля, които изпусна, когато видя чудовищата, нахлуващи през отворения прозорец.

— Ананаис! — извика тя и той скочи настрани.

В същия момент вратата се отвори с трясък и един едър съчетан с брадва се хвърли напред. Мечът на Ананаис изсвистя свирепо и отвори ужасна рана в корема на чудовището, през която вътрешностите му се изсипаха на дървения под. То се свлече на пода, изпусна брадвата си и гигантът я сграбчи.

Райван видя, че двама съчетани атакуват Валтая, и самоотвержено се хвърли на пътя им, размахала меч. Единият я удари с опакото на дланта си и я запрати настрани. Ананаис обезглави създание с лице на лъв и се обърна да помогне на Валтая.