Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 19

Щеше да отведе момичето до Соуса, а после да се насочи към Дренан. Нямаше да му бъде трудно да открие Ческа, нито пък да го убие. Никой не беше толкова добре защитен, че наистина да бъде в безопасност. Не и ако убиецът е готов да умре. А Тенака беше повече от готов.

Той желаеше смъртта, копнееше безликата ѝ празнота и липсата на болка.

Ческа без съмнение вече бе узнал, че Тенака е потеглил. Писмото трябваше да стигне до него за не повече от месец, защото пътуваше по море до Машрапур, а оттам на североизток до Дренан.

— Надявам се, че ме сънуваш, Ческа. Надявам се да бродя сред кошмарите ти.

— Не знам за него — каза приглушен глас, — но бродиш сред моите.

Тенака се извъртя и скочи на крака, а мечът му проблесна във въздуха.

Пред него стоеше гигант с черна маска.

— Дошъл съм да те убия — каза мъжът и извади дългия си меч.

* * *

Тенака отстъпи от огъня, без да откъсва поглед от новодошлия. Умът му се прочисти, а тялото му се отпусна в гладката уверена плавност на битката.

Гигантът завъртя меча си и разпери широко ръце за по-добро равновесие. Тенака го разпозна и примигна.

— Ананаис? — попита той.

Мечът изсвистя към врата му, но той отблъсна удара и отскочи назад.

— Ананаис, наистина ли си ти? — попита отново.

Гигантът остана смълчан за момент.

— Да — каза накрая. — Аз съм. А сега се защитавай!

Тенака прибра меча в ножницата.

— Не мога да се бия с теб — каза той. — Не зная защо би искал смъртта ми.

Ананаис скочи напред, заби юмрук в главата му и го събори в снега.

— Защо? — извика той. — Не знаеш защо! Погледни ме!

Мъжът свали рязко маската от лицето си и на треперливата светлина на огъня Тенака видя кошмар наяве. Ананаис нямаше лице, само изкривените белязани останки на някакви черти. Носът го нямаше, както и горната устна, а по останалата част на кожата пълзяха бели и червени белези. Само сините очи и ситно къдравата руса коса показваха, че това е човек.

— Богове на светлината! — прошепна Тенака. — Но аз не съм направил това… Дори не подозирах.

Ананаис пристъпи напред бавно и снижи върха на меча си, докосвайки врата на Тенака.

— Камъчето, което предизвика свлачището — каза гигантът, без да обяснява повече. — Знаеш какво имам предвид.

Тенака вдигна ръка и бавно избута острието настрана.

— Ще трябва да обясниш, приятелю — каза той и се надигна.

— Проклет да си! — извика гигантът, пусна меча си и го сграбчи за раменете. Вдигна го, докато лицата им се доближиха едно от друго. — Погледни ме!

Тенака срещна спокойно леденосините очи, усещайки лудостта, скрита там. Животът му висеше на косъм.

— Кажи ми какво е станало — каза тихо той. — Няма да бягам. Ако желаеш да ме убиеш, така да бъде. Но ми кажи.

Ананаис го пусна и се извърна да намери маската си, разкривайки широкия си гръб на Тенака. И в този миг Тенака разбра какво се иска от него. Изпълни го тъга.

— Не мога да те убия — каза той.

Гигантът се обърна отново, от очите му капеха сълзи.

— О, Тани — каза той и гласът му се накъса, — виж какво ми причиниха!

Падна на колене и скри унищоженото си лице с ръце, а Тенака коленичи в снега до него и го прегърна. Ананаис започна да хлипа и гърдите му се издуваха при всеки мъчителен хлип. Тенака го потупа по гърба, сякаш беше дете, и изпита болката му като собствена.