Читать «Кралят отвъд Портата» онлайн - страница 18

— Не си ми… притрябвал — прошепна тя.

Тенака приготви огъня, раздухвайки подпалките, докато пламъците не се надигнаха над снега. После прибави по-дебели съчки, а накрая и клони. Когато бе сигурен, че огънят няма да умре, той се върна при изпадналото в несвяст момиче и се приведе да я вдигне. Разположи я до пламъците, после се изкачи по ствола на близката ела, за да отсече малко зелени клони с късия си меч. Събра ги и оформи легло за Реня. Сложи я върху него и я покри с одеялото си. Огледа раната — доколкото можеше да прецени, нямаше счупване, но вече се бе оформила цицина с размера на яйце, а около нея — грозна синина.

Погали лицето ѝ, възхищавайки се на меката кожа и изящната шия.

— Няма да те нараня, Реня — каза той. — Какъвто и да съм, каквито и срамни неща да съм вършил, никога не съм наранявал жена. Или дете. С мен си в безопасност… Тайните ти са в безопасност. Защото и аз знам какво е. И аз съм между два свята — наполовина надир, наполовина дренаец, и нищо изцяло. За теб е още по-зле. Но аз съм тук. Вярвай в мен.

След това се върна при огъня, копнеейки да може да каже тези думи, докато очите ѝ са отворени. Но знаеше, че няма да го стори. През целия си живот бе отварял сърцето си само пред една жена: Илае.

Прекрасната Илае, булката, която си бе купил на вентрийския пазар. Усмихна се при спомена. Две хиляди сребърника и я отведе у дома си, а тя отказа да сподели леглото му.

— Стига глупости — изрева той. — Ти си моя. Телом и духом! Платил съм за теб!

— Платил си за труп — отвърна тя. — Докосни ме и ще се самоубия. А после и теб.

— Ако опиташ в този ред, ще останеш разочарована — каза Тенака.

— Не ми се подигравай, варварино!

— Добре де. Какво да те правя? Да те препродам на някой вентриец?

— Ожени се за мен.

— И после, предполагам, ще ме обичаш и обожаваш?

— Не. Но ще спя с теб и ще се опитам да бъда добра компания.

— Как мога да откажа такава оферта? Робиня, която предлага на своя господар по-малко, отколкото е купил, на много по-висока цена. И защо ми е да го правя?

— А защо да не го направиш?

Две седмици по-късно те се ожениха и десетте години съвместен живот му донесоха радост. Тенака знаеше, че тя не го обича, но това нямаше значение. Той нямаше нужда да бъде обичан, нуждаеше се да обича. Илае беше видяла това у него от самото начало и безмилостно се беше възползвала. Тенака никога не ѝ позволи да научи, че той разбира играта, просто се отпусна, за да ѝ се наслаждава. Мъдрецът Киас се бе опитал да го предупреди:

— Даваш ѝ твърде много от себе си, приятелю. Изпълваш я с мечтите и надеждите си, с цялата си душа. Ако тя те напусне или предаде, какво ще ти остане?

— Нищо — отвърна той искрено.

— Ти си глупак, Тенака. Надявам се Илае да остане с теб.

— Ще остане.

Беше така сигурен. Ала не се бе спазарил със смъртта.

Тенака потрепери и се уви по-плътно в наметалото. Вятърът се усили.