Читать «Копелето на Истамбул» онлайн - страница 194

Акушерката — черкезка, позна, че детето ще бъде момче, месеци преди раждането му, като огледа каква е формата на корема ѝ и попита какво ѝ се яде. Крем брюле от скъпи сладкарници, щрудел от хлебарницата на руснаците белогвардейци, избягали от Русия, домашна баклава, бонбони и всевъзможни сладкиши… По време на бременността на Шермин Казанджъ нито веднъж не ѝ се прияде кисело или солено, каквото обичаха жените, чакащи момиче.

Детето наистина се оказа момче, момче, родено в дни на изпитания.

— Дано Аллах благослови сина ми с живот, по-дълъг, отколкото на другите мъже в рода — каза Ръза Селим Казанджъ, след като акушерката му подаде новороденото. Той го целуна по дясното ухо и оповести какво име ще носи оттук нататък: — Ще се казваш Левон.

Към този избор го тласна не само желанието да почете майстора, от когото бе усвоил изкуството на казанджийството. С името Левон той се надяваше да се отплати на жена си, задето е приела исляма.

И така, избра името „Левон“ и като благочестив мюсюлманин го повтори три пъти:

— Левон! Левон! Левон!

През това време Шермин Казанджъ мълчеше като изваден от мястото си камък.

Не мина много време, и тройното ехо се върна при тях във вид на въпрос:

— Левон ли? Че какво мюсюлманско име е това? Мюсюлманско момче не може да бъде наречено с такова име! — викна високо акушерката.

— Нашето ще бъде наречено така! — отсече пресипнало в отговор Селим Казанджъ, защита, която щеше да повтаря всеки път. — Вече съм решил! Ще се казва Левон!

Но омекна, когато стана време да регистрира новороденото в общината.

— Как се казва момчето? — попита високият, слаб и нервен на вид чиновник, без да вдига глава от огромната подвързана със сукно тетрадка с кафеникаво гръбче.

— Левон Казанджъ.

Служителят намести на носа си очилата за четене и за пръв път погледна Ръза Селим Казанджъ.

— Казанджъ наистина е хубава фамилия, но що за мюсюлманско име е това Левон?

— Името не е мюсюлманско, така се казваше един добър човек — отвърна напрегнато Ръза Селим Казанджъ.

— Драги ми господине — служителят леко повиши глас — явно си придаваше важност и го знаеше. — Знам, че Казанджъ е влиятелно семейство. Име като Левон няма да ви се отрази добре. Ако запишем момчето ви така, в бъдеще то може да има неприятности. Всички ще го мислят за християнин, нищо, че е стопроцентов мюсюлманин… Или греша? Не е ли мюсюлманин?

— Мюсюлманин е, как да не е — поправи го веднага Ръза Селим. — Елхамдюлилях!

За стотна от секундата му хрумна да сподели с чиновника, че майката на момчето е осиротяла арменка, приела исляма, и че това ще ѝ е като награда, но нещо му подсказа да не го разгласява.

— В такъв случай, при цялото уважение към добрия човек, на когото искате на назовете детето, нека направим малка промяна. Да впишем име, което, да звучи като Левон, както желаете, но да е мюсюлманско. Какво ще кажете за Левент? — добави после чиновникът добродушно, прекалено добродушно за онова, което щеше да заяви: — Опасявам се, че в противен случай ще се наложи да откажа да го впиша.