Читать «Копелето на Истамбул» онлайн - страница 196

Шермин Казанджъ гушна сина си и цели три дни успя да не мисли за брошката.

Но умът ѝ сякаш не спираше да разсъждава, а сърцето ѝ — да боли, без да подозира за това, на третия ден тя изтича при чекмеджето и след като стисна силно брошката в длани, усети топлината ѝ.

Рубините са скъпоценни камъни, които се отличават с огненочервения си цвят. И все пак не е нещо необичайно да го променят, да стават все по-тъмни и тъмни отвътре, особено когато собствениците им са в опасност. Има особен вид рубин, наричан от познавачите „гълъбова кръв“ — безценен кървавочервен рубин със синкав оттенък, сякаш светлината в сърцевината му е помръкнала. Този рубин беше последният оцелял спомен от „Малкия Изгубен Гълъб и Земята на блаженството“.

В навечерието на третия ден Шермин Казанджъ намери кратък миг на усамотение след вечеря и се прокрадна в стаята си. В търсене на утеха каквато не можеше да ѝ подари никой, се взря в „гълъбовата кръв“.

Чак тогава осъзна какво трябва да направи.

След една седмица, в неделя сутринта, отиде на пристанището, където брат ѝ я чакаше с разтуптяно сърце и два билета за Америка. Вместо куфар Шермин носеше малка чанта. Беше оставила всичко, което притежава. Колкото до брошката, нея сложи в плик заедно с писмо, в което обясняваше всичко и молеше мъжа си за две неща — да даде брошката на сина им, за да има той с какво да я помни, и да ѝ прости.

* * *

Когато самолетът кацна в Истанбул, Роуз беше изтощена. Раздвижи внимателно отеклите си крака — страхуваше се, че обувките вече няма да ѝ станат, макар че бяха удобни, оранжеви DKNY. Недоумяваше как, за Бога, тези стюардеси издържат на висок ток през целия еднодневен полет.

За половин час Мустафа и Роуз минаха през паспортна и митническа проверка, взеха си багажа, обмениха пари и намериха фирма за коли под наем. Мустафа смяташе, че е за предпочитане да разполагат със свой автомобил, вместо да разчитат на колата на семейството. От брошурата Роуз първо избра джип „Гранд Чероки Ларедо“ 4 х 4, но Мустафа я посъветва да вземат нещо по-малко за задръстените улици на Истанбул. Разбраха се да е „Тойота Корола“.

Малко след това двамата излязоха от залата за пристигащи, тикайки количка, на която бяха натоварили комплект куфари. Видяха, че отвън, наредени на полукръг, чакат непознати. Най-напред съгледаха в групата Армануш, която се усмихваше и махаше с ръка, до нея беше застанала баба Гюлсюм, която се държеше за сърцето и бе на път да изгуби съзнание от вълнение. На една крачка зад нея стоеше леля Зелиха, висока и хладна, с очила с тъмнолилави стъкла.

XVII

Бял ориз

Първите два дни в Истанбул Роуз и Мустафа прекараха в ядене. На масата отговаряха на множеството въпроси, които различни членове на семейство Казанджъ им задаваха от всички посоки: Как е животът в Америка? Наистина ли в Аризона има пустиня? Вярно ли е, че американците карат на гигантски порции нездравословна храна колкото да се включват в телевизионни конкурси за диети? По-добра ли е американската версия на „Стажантът“ от турската? И така нататък.