Читать «Копелето на Истамбул» онлайн - страница 191
Елиф Шафак
Колко глупаво бе да допусне да стане уязвима онази вечер, когато бяха излезли да пийнат навън. Колко глупаво бе да разчита, че веднъж завинаги ще преодолее пропастта помежду им. Тя нямаше да изчезне никога. Майката, която Ася беше превърнала в леля, щеше да си остане от другата страна.
Член дванайсети: Не се опитвай да променяш майка си, и по-точно, не се опитвай да промениш своите отношения с нея, защото това ще ти донесе само отчаяние. Просто приемай и се съгласявай. Ако не можеш просто да приемеш и да се съгласяваш, върни се към Член първи.
— Нали не си говориш сама? — попита леля Фериде, която току-що беше влязла в кухнята.
— Всъщност правех точно това — потвърди Ася и тутакси излезе от наподобяващото гневно състояние. — Тъкмо споделях със своя приятел, котарака, колко е странно, че последния път, когато вуйчо Мустафа е бил тук, той дори не е бил роден и в къщата се е разпореждал Паша Трети. Минали са двайсет години. Странно, нали? Този човек никога не е идвал да ни види, а аз съм седнала да му наливам в купичките ашурето, защото той и досега ни е добре дошъл.
— Какво каза котаракът? — попита леля Фериде.
Ася се усмихна ехидно.
— Каза, че съм права и че това тук е лудница. По-добре да изгубя всяка надежда и да поработя върху манифеста си.
— Разбира се, че за нас вуйчо ти ще е добре дошъл. Кръвта вода не става, дори и да не ти харесва. Ние не сме като германците, които изритват от къщи децата си, щом те станат на четиринайсет. Имаме си семейни ценности, на които държим. Не се събираме по веднъж в годината колкото да хапнем пуйка…
— Какво имаш предвид? — попита озадачена Ася, но още преди да е изрекла въпроса, май се досети за отговора. — За американския Ден на благодарността ли говориш?
— Все едно за какво — подметна пренебрежително леля Фериде. — Важното в случая е, че хората на Запад не се чувстват свързани със семейството. Ние не сме такива. Щом някой ти е баща, той си остава твой баща завинаги, щом някой ти е брат, си остава докрая такъв. И без това всичко в този свят е достатъчно странно — продължи леля Фериде. — Ето защо обичам да чета третата страница на таблоидите. Изрязвам ги и ги събирам, за да не забравяме колко безумен и опасен е светът.
Никога дотогава Ася не беше чувала леля си да се опитва да намери логика в поведението си и затова я погледна неволно с подновен интерес. Седяха там, в кухнята, сред апетитните миризми, а през прозореца светеше мартенско слънце.
Накрая, след като чу, че любимият ѝ диджей оповестява видеоклиповете на някакъв нов състав, леля Фериде излезе, а на Ася ѝ се допуши. Бе закопняла не толкова за цигара, колкото за това да я изпуши заедно с Карикатуриста Алкохолик, макар да се изненада, че той ѝ липсва толкова много. Разполагаше най-малко с два часа, докато гостите дойдат от летището.