Читать «Копелето на Истамбул» онлайн - страница 190

— Какво ти е на лицето? — попита разтревожена.

Зелиха знаеше, че ако има подходящ момент да разкрие това, той е сега. Можеше или да каже сега, или да скрие завинаги.

— Не е чак толкова страшно, колкото изглежда — отвърна бавно, мигът беше отминал и изборът беше направен. — Излязох да се поразходя и насред улицата видях как някакъв скъсва от бой жена си. Опитах се да спася клетницата от мъжа ѝ, но накрая набиха мен.

Повярваха ѝ. Това бе нещо, което Зелиха би направила, нещо, което можеше да се случи само на нея, ако изобщо се случваше на някого.

В деня, в който бе изнасилена, Зелиха беше на деветнайсет години. Възраст, на която вече си зрял човек по турските закони. На тази възраст тя можеше да се омъжи, да си изкара шофьорска книжка и да гласува, щом военните отново разрешат свободните избори. На тази възраст, ако се наложеше, можеше да отиде и сама да направи аборт.

Зелиха често сънуваше един и същи сън. Че върви по улицата под дъжд от камъни. От горе една по една се сипят улични плочки — копаят дупка долу, копаят я все по-дълбока, а Зелиха изпада в паника, уплашена, че ще ги последва, уплашена, че ще бъде погълната безследно от ненаситната бездна. Спрете! — крещеше тя, докато камъните се търкалят в краката ѝ. Спрете! — заповядваше на автомобилите, които се носят с шеметна скорост към нея и я подминават. Спрете! — молеше минувачите, които я изтласкват встрани. Моля ви, спрете!

Следващия месец мензисът ѝ не дойде. Няколко седмици по-късно Зелиха посети току-що откритата до тях лаборатория. БЕЗПЛАТЕН ТЕСТ ЗА БРЕМЕННОСТ С ВСЯКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА КРЪВНАТА ЗАХАР, пишеше на табелата при входа. Когато резултатите бяха готови, се оказа, че кръвната захар на Зелиха е в нормата, а тя самата е бременна.

* * *

Имало едно време в земя далече, много далеч оттук, семейство старци с четири деца — две дъщери и двама сина. Едната дъщеря била грозна, а другата — красива. По-малкият брат решил да се ожени за красивата. Но сестрата не искала и да чуе. Изпрала си тя копринените дрехи и отишла да ги изплакне на водата. Плакнела и плачела. Било студено. Ръцете и краката ѝ премръзнали. Прибрала се вкъщи, почукала на вратата и що да види — заключено. Красивата сестра почукала на прозореца на майка си и майка ѝ рекла:

— Ще те пусна, ако ме наричаш свекърва.

Почукала и на прозореца на баща си и баща ѝ отвърнал:

— Ще те пусна, ако ме наричаш свекър.

Почукала и на прозореца на по-големия брат и той отговорил:

— Ще те пусна, ако ме наричаш девер.

Почукала на прозореца на сестра си и сестрата заявила:

— Ще те пусна, ако ме наричаш зълва.

Почукала на прозореца на по-малкия брат и той я пуснал. Прегърнал я, целунал я, а тя рекла:

— Нека се отвори земята — да ме погълне!

Земята се отворила и красивата сестра избягала в долното царство.

* * *

Както държеше лъжицата, Ася погледна през кухненския прозорец и въздъхна, когато сребристата алфа ромео потегли.

— Видя ли сега? — обърна се тя към Султан Пети. — Леля Зелиха не поиска да отида с тях на летището. Пак е лоша с мен.