Читать «Конан — защитника на трона» онлайн - страница 133

Конан забърза към нея. Хвана ръката й. Тя го погледна смаяно. Албанус все още се бореше да произнесе думите от заклинанието, ала устата му се пълнеше с кръв.

Кимериецът се обърна да изведе Ариани от страшното помещение, но погледът му бе привлечен от онова, което бе заело пространството във височината на свода. Стори му се, че оттам го наблюдават безброй очи и се гърчат безчет пипала. Собственият му поглед отказа да приеме тази гледка, умът му не пожела да размисля върху видяното. От пихтиестата маса, каквато и да бе тя, се откъсна лъч светлина, устремно полетя надолу и разби синия кристал. Очите на Албанус се изцъклиха, щом смъртта ги докосна, а късчетата от унищожения кристал се изплъзнаха от ръката му.

Гръмотевичен трясък забуча в помещението и Конан разпозна в него смеха на демон или на бог. Тъмната маса над главата му се раздвижи. Конан грабна Ариани и побягна, тъкмо когато пихтиестото създание изкърти покрива над главата му. Камъни заваляха като градушка и запълниха вълчата яма, вихри от прах изригнаха изневиделица след тях. Рушащи се стени се сгромолясвала върху други, по-древни от тях. Вълната на разрушението, блъвнала от вълчата яма, обхвана всички стари части на двореца и не остави камък върху камък. Стените и сградите се разпиляха като трохи.

Конан още дълго тича по подовете на двореца, направени от полиран мрамор, преди да осъзнае, че земята под краката му вече не се тресе като кораб сред буря и каменни отломки не се сипят върху главата му. Той спря и погледна назад през бавно разчистващата се пелена от прах. Коридорът зад него бе задръстен от пода до тавана с разбити парчета от камъни и мазилка, ала той успя да съзре залеза на слънцето през една дупка на тавана, който преди време бе поддържал още три етажа. И все пак, с изключение на няколко напукани стени, разрушението извън старите части на двореца бе наистина съвсем незначително.

Ариани се раздвижи в ръцете му и той с неохота я пусна да стъпи на пода. Беше му приятно да я държи в ръце, дори такава — цялата покрита с прах и ситни късчета от разтрошен камък. Тя започна да кашля и се огледа наоколо.

— Конан? Откъде се взе тук? Това кралският палат ли е? Какво се е случило?

— Ще ти обясня всичко по-късно — обеща кимериецът. Или поне част от него, помисли си той, вперил поглед в опустошенията зад тях. — Хайде да намерим крал Гариан, Ариани. Трябва да получа наградата си.

Двадесет и пета глава

Конан се разхождаше из коридорите на палата, който някога бе принадлежал на Албанус, а от два дни бе станал негова собственост по силата на декрет, издаден от крал Гариан. Спря да повдигне една статуетка от слонова кост. Изработена със съвършено майсторство и толкова лека, тя би донесла добра цена в който и град пожелаеше да я продаде. Постави я в чувала, който носеше и продължи.